Нормална и студена сряда вечер. Опитва се леко да ръми. Любителите на зимни спортове протягат ръце нагоре с молба за сняг. Събирам багажа и слагам най-важното – фотоапарат, пари, документи, гримове, и се отправям към Терминал 1.
Има нещо във въздуха, нещо, което не мога да обясня, някаква тиха лудост, обещаваща да прерасне в еуфория. Нямам търпение да стигна мястото, да видя хората, да се потопя в атмосферата.
Вече съм почти там. Подранила като никога или закъсняла с 10 минути, зависи от гледната точка. Забързвам крачки по Графа, свивам на Гарибалди и после пак първата в ляво. Тълпата вече е внушителна, макар часът да е само 21 и 10 и вратите на заветно място да остават загадъчно затворени. Всички сме тук, за да видим най-новия клуб, пръкнал се върху пъстрото лице на столицата ни. Всички сме тук, защото това е нашият Терминал 1, не онзи в края на града със самолетчетата. Резервирали сме си места за полет с музика, бийтове, танци и усмивките на всички онези, избрали да останат.
С 30-40 минутно закъснение вратата най-после се отмества и като гладна ламя започва да поглъща бързащите и нетърпеливи фенове. А те наистина са много. Дали защото новият клуб е рожба на емблематичния Строежа от Студентски, или защото е на мястото на култовия от близкото минало Escape.
Посреща ни музика, която постепенно се усилва, дървени пейки и маси, здраво забити в земята, очакващи умопомрачителни партита, и столчета, сякаш взети от някоя училищна класна стая, готови да подслонят останалите без сили. Стените, облепени с плакати от различни концерти, на места носят типичния за Строежа облик. Сякаш в бързината, някой от строителите не е успял да довърши своето кътче от залата. Едно винтче и една гайка ни посрещат любезно на масата и някак закачливо ни казват „Имахме още работа, но нямахме търпение да се срещнем“.
Погледът веднага е привлечен от Duty free shop или по нашенски му – бара. „Всичко е голямо“ е репликата, с която ни посрещат барманите и отговарят на въпроса ни, каква бира има. Тълпата в клуба става все по-многобройна, а заедно с нея и музиката – по-силна, по-бърза. Не знам дали стигнахме лимита на мястото, но със сигурност 5-те метра от масата до тоалетната, започнаха да ми се струват мисия невъзможна.
И ето че в сряда вечер всички групово излетяхме от Терминал 1 на Ангел Кънчев. Без самолетни билети, без парашути, въоръжени само с чаша в ръка и танцови стъпки. А това беше само началото на нашия полет и на новия Терминал и то какво начало.
От нашия екип имате едно „Добре дошли на клубната сцена!“ и само напред и нагоре да летите 🙂 ! Сигурни сме, че ще се справите отлично с тази задача.
П.С.:
И за да не ни обвинят в платена журналистика, една критика – не променяйте в последната минута събитията в социалната мрежа. Не че 3 лв. вход са много, но всички знаем за дните преди заплата или за студентските години на стажантска работа. Кофти е да те изненадат на място и после да гледаш с жаден поглед биричката на бара.
- Total: 0
