anna: Здрасти! Представи се с няколко думи и кажи с какво можеш да заинтригуваш всички заблудени, които „скролват“ DJambore.com? 🙂
Stefan Chechigo: Здравейте, наричат ме Чечиго и съм видеограф и филмотворец. Виждам живота като училище с много правила и възможности. Ебаси човекът съм! Мога да заинтригувам читателите с историята зад прозвището Чечиго, която ще разкажа после.
Направил си филмчета за Беглика, Bass Gathering, Wake Ъп! и… Пропускам ли нещо?
Тук говорим само за фест филмчета, нали? Бих добавил Артмосферик и Тангра, но има и още няколко, които тепърва ще качвам в пространството…
Какво те „трогва“ лично теб като фен в един фестивал? Музиката, локацията, хората…
Емоцията. Емоциите, които изпитвам благодарение на музиката, локацията, хората. Всичко това е заради фестивала, иначе не бих бил там, по това време с тези хора. Самите спомени след време избледняват, но емоциите остават (освен ако не си видеограф с архив от редица хард-дискове, тогава имаш машина на времето под ръка). Гледали ли сте „Американски прелести”?
Прелестен филм… С много търсения и намирания… Какво търсиш при заснемането на кадри за фестове – по-скоро спонтанност или имаш предварителна замисъл за това как ще изглежда новото ти творение? Изобщо кои фактори трябва да са налични във фестивалната емоция, за да може клипът да се случи впечатляващ?
При определени проекти пиша сценарий с тайминг за всяка сцена, но при фестовете методът ми е по-различен. Комбинация е от двете – спонтанност и сценарий. Създавам предварителен план, но той не е написан като скрипт, няма форма в думи, а е комбинация от картини и звуци в съзнанието ми. Когато отида на мястото, започвам да следвам предварителната визия, но често се случват спонтанни събития, които ме отвеждат до неочаквани резултати. Така за мен формулата за впечатляващ клип е да оформиш интересна идея, да я следваш, но и да бъдеш гъвкав – да забелязваш и преценяваш знаците на „случайността”, както и да бъдеш смел и търпелив. Фестивалната атмосфера е добре да е цветна, оригинална, артистична, задушевна и създадена с желание и въображение.
Как реши, че ще се занимаваш със снимане и, айде разкажи вече, откъде идва Chechigo?
Когато завърших гимназията, станах редовен студент по икономика, но мечтателят в мен искаше да стана DJ. Но не от DJ-ите, които въртят предимно чужда музика, а такъв, който продуцира своя. Незначителна подробност за мен бе, че нямах музикално образование, нито какъвто и да е опит в тази сфера, с изключение на посещения на ъндърграунд хаус и техно партита. И така започнах, паралелно със студенстването, да се уча да свиря на пиано и работя на Fruity Loops Studio и VirtualDJ. По това време фотографията бе другото ми хоби, но не и цел. Реших, че щом ще ставам DJ, имам нужда от артистично име. Все пак бях наясно, че имам още много да уча, докато оглавя класацията на DJ MAG TOP 100 🙂 , затова си дадох време, докато името се избистри в съзнанието ми. Цели 2 години по-късно се роди първото ми име – Чечи (Chechi). Тогава вече имах около 20 авторски парчета, които и до ден днешен са само в моя личен архив – не бях доволен, бях осъзнал че ако искаш да се научиш да композираш и свириш на пиано са нужни хиляди часове практика, а аз бях почнал с това начинание късничко.
Все пак в този период завършвах последното си парче и то бе на нивото, което исках, затова реших че това ще е първият ми сингъл. Междувременно бе започнала революция във видеографията – на потребителския пазар за пръв път бяха достъпни огледално-рефлексни фотоапарати, които можеха да снимат HD видео и аз като любител на фотографията, бях купил такава играчка. Така стигнах до идеята, че първото ми парче заслужава да излезе с видеоклип. Сега знам, че ако си видеограф, то със сигурност разбираш от фотография, но тогава не знаех, че ако си фотограф, то това въобще не означава, че разбираш от видеография. Реших сам да направя клипа на парчето, предполагайки, че ще се справя за няколко седмици. Започнах да се уча да работя на софтуер за видео обработка. За да не правя историята прекалено дългa, ще споделя, че тези няколко седмици всъщност се оказаха години, а видеографията – моята страст. Издирвах, изучавах, преоткривах редица области: техники на видео заснемане, режисура, тонрежисура, сценография, сценаристика, актьорство и още, и още. Осъзнах че видеографията съдържа, комбинира и надгражда моите два основни интереса – фотографията и музиката. Киното е толкова необятна сфера, че човек може да я изучава цял живот. Така ме грабна процеса на преоткриването на моето призвание, че отложих клипа на въпросното парче и той все още чака момента си. Истинското щастие не е в крайната цел, то е в пътя към нея. Символично е, че точно тогава Чечи прерасна в Чечиго (Chechigo).
Символизмът на това прозвище е като глава лук – многопластов и разкриващ се на етапи. Не случайно името се появи години след като започнах да го търся. Ще ви разкрия първия, най-външен и най-семпъл пласт – неговото значение е лично – когато съм проговорил не съм можел да произнасям името си Стефан, а съм се наричал Чечи, две срички, идващи от дълбините на моето същество, от времето преди първия ми съзнателен спомен. „Го” резонира с фамилията ми, която е Господинов. Другите пластове от символизъм, закодиран „между редовете”, вече не са само лични – с тях и други хора биха могли да се идентифицират. Тях ви предизвиквам сами да откриете.
Вдигаме ръкавицата. 🙂 Освен музикални събития, какви други „абсурди“ обичаш да снимаш?
Падам си по приключенията, дивото, истинското. Затова обичам фестивалите на открито, обичам също да снимам ски, сноуборд, планини, вдъхновяващи пейзажи, пътувания. А в градската джунгла имам ангажименти, свързани с корпоративни видеоклипове. Харесвам работата си.
А какъв би бил сюжета за клипче, озаглавено DJambore.com?
Хората, които стоите зад проекта сте на някаква скътана зелена полянка през деня и говорите глупости. Ще е лудница (ха-ха-ха). В последствие вече е нощ и клипчето завършва с много хора, музика, цветове, веселие. С една дума: джамборе.
Айде, ще го направим, докато не се е развалило времето. 🙂 Снимал ли си за чуждестранни фестивали?
Не. Предпочитам първо да опозная родината си, преди да се впусна да обикалям широкия свят. Това е като връзките при хората – трудно можеш да имаш успешна връзка с друг, ако преди това не си опознал себе си. А все още не смятам, че съм обиколил България. Та тук всяко лято фестивалната програма е толкова богата, че дори и да си напълно свободен, пак не можеш да бъдеш навсякъде. Лазурните плажове, слънчогледовите полета, бистрите реки, великолепните гори, Витоша, Пирин, Родопите, Рила, Стара планина, Странджа, редицата малко известни планини по западната граница – тук притежаваме такова богатство, което може да направи всеки сезон чудесен и магичен.
Иначе в чужбина първите ми фестивални дестинации биха били в Хърватия, Румъния и Украйна. Тук, скоро ми предстои да снимам за Artmospheric Ambient Night 27/9…
Чакаме афтър клипчето. 🙂 Пропуснах ли нещо да те питам?
Да – как можете да се свържете с мен, било то за бъбрене, било то за общ проект – просто отидете на www.chechigo.com
Вижте също и:
- Total: 0
