Домъчняла нощна София между 4-те стаи

Поредно описание, запознаване и препускане през нощните софийски дебри

Май се познаваме от някъде. Някак любимо изтъркана реплика за незнайно познато започване на вечерта. Хем се познаваме, хем сме естествено непознати, заключени между 4-те стаи на София. Ще ти припомня – аз съм висок, чак строен, широко скроен, с дрешки нечовешки и винаги съм се оглеждал (за теб) след втората бира. А преди първата бях небрежно усмихнат, облегнал се на Бара (бара), потропващ с кец и заобиколен от едни такива, същите като мене.

Втората бира идва с нахлуването в първата стая. Значи трябва да съм я поръчал в оня клуб с четиристранното име, което го използвам и за събирателно. Да, там си се събираме, и оттам ме познаваш, ама май не си спомняш. Нищо де, ти пак си си тук. И аз. Минавали сме вече през проветряващите ни Revolving Doors.

Обсъждаме си набързо какво се случва наоколо, едните-такивата-като-мен вече са се разпръснали, изплюти на различни места от въртящите се врати на стаите…

Вече си говорим на въпреки. Май се познаваме от някъде. Радваме се на нови простотийки по стените, искаме да се надцакаме с инфо за нови събития и познаваме един през друг песните, които ни се разпускат от пулта. Ей оттук, ей така кротичко, започва обиколката, а остават още 3 стаи. Припомняме си, че в съседство има и една нова (бонус) и се нареждаме само двамата да чакаме чекиране за поредния полет през Терминал 1.

Тук вече си напълно сигурна, че ме познаваш и то се сещаш откъде, сещаш се как… се повтаряме. Ще пускат двама от Дубиоза и това е достатъчно, за да сме си близки и да се сетим, че в Mixtape 5 има дарк метъл парти. Противоположностите се привличат. Ще е яко, ние двамата сме яки, супер яки, познаваме/употребяваме всички наоколо и злоупотребяваме с времето и каквото си поискаме – все пак четвъртък е.

И така от стая в стая, от коридор, през коридор, настъпваме тънката червена линия, слушаме с 3 уши, поливаме се в барове като мухи, стряскаме други като нас, причаквайки ги в задния двор, псуваме по софийски в живи клубове и когато тотално сме броук, някак контрабарно се прибираме.

Забравяме се. И така до следващия път. „Великата красота“ пак ще ни застрои във воайорска колона пред The Revolving Doors на нощните стаи.

А аз продължавам да съм си строен селянин от Надежда с колело и още се успокоявам, че не гоня 54 години като Тони Сервило. Ще трябва да почакам преди да се протъркам и да се затопли, за да не мухлясам между 4-те стаи.