Въпреки неразбориите около как да си купя билет за концерта извън опцията „офлайн“, лично за мен Quantic Live си бе приятно, ново и изпълнено с много смях преживяване.
Да не забравя да споделя, че ми беше и адски елегантно-музикално.
Преди да излезе бандата, имаше възможност да си поначешем езиците сред звуците на лежерна музичка, прилягаща идеално на някое планинско местенце. В случая бяхме удобно заели позиции за излитане в club Terminal 1.
Holland и групата се настаниха на опашката за “lift-off” пред малобройната, но ценна публика. Oбещаха ни още с първата песен от новия албум „Magnetica“, че ще развенчаем латино-американо-африкански хоризонти, които са една идея по-трудно достъпни от тривиалните. Помогнаха си с пулт, електрическа китара и акордеон. И да, съчетаха кумбия, салса, боса нова, фънк, джаз. Всеки един от нас изпробва способностите на музикалните си крила и последва естествената им извивка, също както при птиците. С всяко едно следващо парче се пренастройвахме, за да можем да постигнем желаната скорост и височина (за по-приятно летене сред хоризонтите).
Едни успяваха своевременно да се нагласят в правилната форма и се рееха, други очакваха течението да е малко по-различно и увисваха лекинко. И така, създаде се едно усещане за вялост, която вокалът Nidia Gongora успяваше много на място да потуши.
Тази вечер беше и малко по-различна, не само заради хоризонтите на Quantic, но и защото музиката се закотвяше, незнайно защо, в корема. Единственият начин да я освободиш бе да изпълняваш бавни, елегантни, страстни, вълнообразни движения в коремно-тазобедрената област.
Партито бе РаЗлИчНо! Обикновено на партита, концерти и всякаквите там други, не ми се получава съчетанието между музикално парти и синхронно общуване, вместо това съм свикнала на едно безумно надвикване. Ще ми се да повторя някой следващ път полета към тези Quantic хоризонти в Терминал 1…
- Total: 0
