В исторически и политически аспект 90-те години на XX век са един противоречив период за България. От една страна, това е времето на падналите окови от един тоталитарен режим, на полъха на Вятъра на промяната, на възтържествуването на демокрацията, на милионните митинги за надежда, на събуждането на предприемаческия дух, но от друга – времето на рухналата държавна икономика, на задълбочаващите се социални неравенства, на разцвета на мутро-барока, рекета, разграбването на националните богатства, на безсилието на закона, на трайната политическа и икономическа криза в страната.
Музиката на 90-те се превърна в своеобразен оазис, в който поколението на Прехода между две системи потърси убежище и закрила. Не случайно в България любовта към музиката на 90-те е нестихваща и до днес. Доказателство за това беше залата на Зимния дворец, пръскаща се по шевовете. 11 юни, 2016 г. – няколко хиляди поклонници на деветесетарския музикален дух се събраха на едно място, за да танцуват, да се забавляват и да пеят с цяло гърло любимите си класики от 90-те години на миналия век. Еуфория, танцуващи тела, усмивки, отлично настроение, найнти найнтис на макс! This is the rhythm of the night!
Рождениците от Радио NRG, които вдигнаха щур купон по случай десетата годишнина на своята институция, бяха поканили четири от най-значимите и колоритни музикални банди, спечелили сърцата на милиони почитатели по цял свят през последното десетилетие на миналия век – Culture Beat, Fun Factory, C-Block, La Bouche. Феновете и меломаните в залата бяха готови за своето пътешествие четвърт век назад по линията на времето.
Точно в 21:20 ч. машината на времето се завъртя, отброи от 10 до 1 и ни понесе във вихъра на прашясалата музика.
Вече сме в 1993 г. Превъртаме лентата на касетките с молив, за да пестим батерийките на уокмените. Culture Beat са на сцената и редят хит след хит – разбивачът на класации “Mr. Vain” от албума Serenity (1993), “Got To Get It”, “Rocket To The Moon”… Едночасовият лайв на старите ни любимци отлита неусетно, а “Mr. Vain” звучи отново – на бис! Наложително е! Всички в залата изпитват неистов порив още веднъж да изпеят дружно:
I know what I want
And I want it now!
I want you
‘cause I’m Mr. Vain!
Culture Beat напускат сцената, изпратени с бурни аплодисменти и стотици въздушни целувки. Организаторите настройват машината на времето за следващия полет. Междувременно DJ програмата на Simon ни забавлява с любими eurodance шлагери “Rhythm of the Night” на Corona, “Keep On Dancing” на DJ Bobo, “Life” на Haddaway, “Get-A-Way” на Maxx, “Think About The Way” на Ice MC…
Music is the vibe
So open up your eyes
Time is running out
So find the feeling!
Boom Diggy Diggy Diggy Boom Diggy Bang!
Носталгия по младостта, веселяшките купони, изпитите текили, свалките из дискотеките по морето. Суровата действителност в залата обаче не ти позволява да се потопиш в забравата на свежия музикален бриз от спомени. Бариери, заграждения, охранители в залата, задух, тарапана, бутаница… Досущ като през 90-те… Примиряваш се с условията и продължаваш към следващата спирка на музикалното пътешествие.
22:45 е часът в XXI век, но ние сме в друг времеви пояс! Годината е 1995, на сцената са Fun Factory. Те са, меко казано, FUN-TASTIC, а всички пеят с пълен глас “I wanna be with you, baby!”. Темпото е 100-120 удара в минута, а на сцената избухват зевзеците Toni Cottura, Stephan Browarczyk, Anthony Freeman и магнетичната дива Balca Tözün. Този път звукът е кристален, за разлика от кошмарно глухия саунд по време на лайва на Culture Beat. Междувременно Fun Factory са във вихъра си! Изпълнението им е, меко казано, celebration!
Let’s have a celebration by the sea
And get together in peace and harmony
A celebration come and have some fun
Singing oh oh ooh oh, oh oh oh ooh oh
Заиграват се с публиката – отляво „ръцете горее!!!”, отдясно „ръцете гореее!!!” Истински купонджии! Бийтбокс мотиви, вълшебни женски вокали, нахъсващи хип хоп речитативи, неуморни акапела импровизации на деветесетарски хитове, сред които “Whoomp There It Is” на Tag Team, “Here Comes the Hotstepper” на Ini Kamoze или дори “We Will Rock You!” на Queen – намигнахме и на 70-те! 🙂 Магнетичният химн, написан от Брайън Мей и изпълнен от вездесъщия Фреди Меркюри, е издаден през 1977 г., а днес заема почетно място в Залата на славата на наградите „Грами”. “We Will Rock You!” И Fun Factory слизат от сцената под бурни аплодисменти. Определено техният пърформънс беше кулминацията на вечерта!
Следва DJ програма с пилотно начало “Rhythm Is A Dancer” на Snap. Вероятно Marti G се вихри на пулта и реди денс тупалките една след друга. Insomnia! Мъглата в залата става все по-гъста, опитвам се да фокусирам DJ пулта, но това е мисия невъзможна.
Zero o’clock. It’s time for C-BLOCK! На сцената е немският проект, създаден през 1995 г. от Frank Müller и Jörg Wagner. Звездите, покорили eurodance сцената в средата на 90-те, редят хит след хит – “So Strung Out”, “Time Is Tickin’ Away”, “Summertime”, “Eternal Grace”, “Keep Movin’”
Time is tickin’ away
you’ve gotta – live your life
day by day
happy or sad, good or bad,
life is to short
you’ve gotta – keep your head
Великолепният лайв на C-Block отново е помрачен от глух звук. Въпреки това публиката мощно скандира C-BLOCK! C-BLOCK! Никой не иска бандата да напусне сцената!
За компенсация, Ради ни отвява главите! Третата част на DJ програмата, запълваща вакуума между изпълненията на четирите банди, е повече от изумителна. 15 минути са напълно достатъчни на олдскул рейв рицаря да отвее главите и да изпили мозъците на die-hard феновете. Завръщане в бъдещето с acid химна “Higher State of Conciousness” на легендарния Josh Wink, “Smack My Bitch Up” на „Чудото”…
След времевия парадокс на DJ Ради, машината на времето ни изплюва в 1994 г., нейде из денс улиците на гордия Франкфурт. Дуото La Bouche се грижи за доброто настроение на меломаните. Следват изпълнения на хитовете, покорили навремето европейските и световни dance класации – “Sweet Dreams (Ola Ola E)”, “Be My Lover”, “Fallin’ In Love”, “I Love To Love”, “S.O.S.”, “You Won’t Forget Me”…
Sweet dreams of rhythm and dancing
Sweet dreams of passion through the night
Sweet dreams are taking over
Sweet dreams of dancing through the night…
След шестчасовия маратон из лабиринта на времето отново сме в 2016 г. и все още обичаме 90-те. Всичко останало също си е постарому, въздухът става за дишане, малоумните автоджигити летят на зиг-заг и свирят с гуми из Студентски град, правейки всичко възможно да се пречукат, премиерът си е все същият, европейското по футбол е в разгара си, Зимният дворец е цял и е на мястото си.
Очевидно не сме направили много поразии при пътуването в миналото и сме избегнали „ефекта на пеперудата”… От музикалния свят – обратно в реалността. А забравих да ви попитам, вие обичате ли 90-те?
Репортер от епицентъра на събитието: Джамбо Ретро
- Total: 0
