Здравейте, луди, диви и щастливи парти човечета.
Събуждайки се понеделнишки (на 5 юли), доволни с любимите синини по краченцата и мускулна треска от танци, сме супер, защото през изминалите 2 дни бяхме на мръсен рейв – такъв, какъвто си го обичаме, подарен ни от супер яките Балканджии купонджии от фестивала (по-познат за всички нас като) Balkan Station.
Всичко започна в любимата за всички нас вечер – Петък /пастетък/ около 21 и 30 часа в нажежения от усмивки и танци парти вагон, който тръгна и почти за два часа (от София до спирка Балкан), беше взривяван от нашето момче DJ Xander – победител в контеста за парти вагона със сет, който дълго ще помним. Xander става все по-разпознаваем в българските техно среди и това не е случайно, а защото категорично успява да вдигне градусите на настроението. Положението беше: „С веселото влакче се задаваме“.
С леко закъснение, поднесено от любимото ни БДЖ (ние мнооооого обичаме БДЖ), което не познава часовникa, но ние разбираме, защото и на нас често се случва да загубим представа за времето, а и без което пътуването ни щеше да е странно, ни изпрати най-свежият кондуктор, който не спираше да се усмхва и да снима, красиви и щастливи танцуващи същества.
Стъпихме на спирка Балкан. Тълпата от хора беше нетърпелива, но кой не полудява, когато знае, че го очакват 48 часа засищане на всички сетива с музика и танци. Рейв, рейв, мръсен рейв!
И така, минавайки през ефирното въжено мостче около 23 и 30 часа, се озовахме в измерението в което се чувстваме най-добре. Така започна ден едно на тази музикална приказка. Още на входа ни удари тежкото звучене на Cinnamint, който за всички нас е познат с творчеството си, плаващо между техно и IDM. Нищо не може, да се сравни със звученето на качествения винил… you know, people. За съжаление хванахме края на сета, но Мишо няма да ни се разсърди, защото се знаем…
Партито ни се изплъзна неусетно в следния ред:
F R I D A Y
🌪16:00 Solar
🌪18:00 Kalin b2b Versus
🌪20:00 Temporary Permanence
🌪22:00 Cinnamint
🌪00:00 Laylla Dane
🌪02:00 Ryan Elliott
🌪04:00 Cardioactive
🌪06:00 Markov
S A T U R D A Y
🌪08:00 E23N42SF
🌪10:00 ShamsY
🌪11:30 Luxury Problems
🌪13:00 Anatolkin b2b George Eve
🌪17:00 Dickie
🌪18:30 Kris
🌪20:00 Reneta
🌪21:30 terra
🌪23:00 Van Morph
🌪01:00 J-Lost
🌪03:00 TEDKA
🌪05:00 Natalie
🌪07:00 Lucyd
S U N D A Y
🌪08:30 Dimitar Georgiev
🌪10:30 Ellie
🌪12:00 Dreamdance
🌪14:00 Snezhana
🌪16:00 END
Превъзбудени и пълни с енергия, се отправихме към кемпа да разпъваме палатките, a когато се върнахме зад бара Стоянски, който е виден алкохолог и добър наш приятел, ни напълни канчетата с чудесийки. Зад пулта вече беше Laylla Danе, която започна да ни разбива, неофициално подгрявайки за официалния гост на събитието, докато ние се кефим с боси крака и литнали души на нашата мацка. Повече за Laylla Dane – в сета и за Wake Up Stran-Jah 2020 (video).
Хипнотизирани от музика и вече твърде доволни от това, което ни се случва, в 02:00 часа започна тежко и дълбоко да ни начупва и хедлайнерът на вечерта Ryan Elliott. Сетът му бе трудно предсказуем, но имаше палещо въздействие върху дансинга. Донесе ни трайно удоволствие. Драматичен, дълбок, черен, с непрестанно усилващ се саунд, музикалният му израз ни потопи в мръсната си класа и ни изстреля точно там, където искахме. Всички са тотално изтръпнали (в хубавия смисъл) и не могат да спрат да се движат… всеки в неговия си ритъм и вселена. За бегла представа за стила на Ryan Elliott ви препоръчваме този сет в канала (с „банята“) HÖR Berlin.
Малко преди, да посрещнем изгрева в 04:00 часа зад музикалния олтар, застана Cardioactive, който освен, че е супер готино човече, е и един от главните организатори и виновници за тези 9 години Балкански приключения. Ситуацията е следната – на никой не му се спи, a хората не могат да си намерят място от яката музикална селекция. Всички са в тотално във филма. Едно момче крещеше до посиняване на сливиците, братле. Митака „леко“ ни пръсна.
Часът е 06:00, а ние сме безсмъртни и не спираме да копаем с танци тези магически, напоени с музика земи. Зад пулта застава Marкov и както винаги ни изплясква с еуфоричен сет, точно в негов стил (и „разденсва“ мацките – А.Н.) Виден експериментатор с музикалните жанрове и изненади в темповете, той затваря ден 1 на феста. Или отваря ден 2… и ние не знаем точно какво се случва. 😀
Вече е светло и лека-полека нещата отиват към бой, или по-точно към хамак.
Ден 2 от качамака…
It’s your boy, СРБ, и сега ще ви раздуваме за събота сутрин, за влака от морето (след July-я), свежото ни приземяване в хладното Искърско дефиле сред изтръпналите фенове и други такива…
На фестивала пристъпихме малко преди края на Cardioactive и преди началото на Markov, за които вече четохте (ама много сте начетени с материала, бе 😀). Ние, освен че бяхме супер свежи на фона сред останалите (макар да срещнахме наш стар приятел, с който пихме бири и консумирахме стимуланти вместо да спим, разпалени в разговори за бъдещето на човечеството и вселената – б.а.) бяхме впечатлени от сета на ShamsY, която вкара свеж по-танцувален и брейкбийт техно полъх, след по-класическия и твърд техно/текно сет на E23N42SF (който също много ни хареса). Така де, едни хора си лягаха, други още не можеха да си легнат, а трети ставаха – на фестивал, като на фестивал.
Последва сладка дрямка, в която пропуснахме сума ти артисти, които харесваме, но такъв е животът понякога (човек не може да има всичко). Събудихме се по време на сета на Reneta, която ни зарадва със селекция като в това видео. Ако искате видео с по-високо качество, прегледайте това. Накратко, Reneta ни омагьоса и завъртя по залез слънце, подготвяйки ни за една магическа нощ, която тепърва предстоеше.
Около 21:30 зад пулта грейна Terra / Եҽɾɾα, която ни зарадва с хипнотичен и дълбок, но същевременно танцувален и енергичен сет (както можете да се уверите тук, тук и тук). Имаше един виц „How to become a Female DJ”, ама айде няма да ви го казваме тук точно… (ако искате да научите – питайте ни в коментарите под статията или в социалните мрежи – б.а.).
Последва Van Morph, който ни „влезе“ доста различно и дълбоко, ако можем да се изразим така, дори една идея студено, поне в началото. После обаче, нещата си тръгнаха по правилния начин – към едно безкомпромисно техно звучене, което ни напомняше само за истински яките техно партита в отминалите години.
Последва нова кратка дрямка, благодарение на която и за жалост, изпуснахме „най-добрата Варненска DJ-ка“ Julie aka J-Lost.
Така де, към 2 и нещо – 3 след полунощ се насладихме на сета на TEDKA, с която вечерта ни потръгна на още по-хубаво, за втори път (за справка – чекни тук). След нея (ако паметта не ни лъже и на пук на предварително обявения лайнъп) последва артистът с най-оригинален псевдоним – Dimitar Georgiev (съратник и ко-оунър на техно-организацията Stamina), който отново ни „зачатка“ с по-тежък („думм – думм“) звук. Изкефи ни и завършекът на селекцията му – с хардкор <3. Митака определено е металюга и кораджия, а в последствие разбрахме, че дълги години се е занимавал и с изработката на хип-хоп и ДнБ ритми за Монтанските рападжии (нямаше как и ние да не го PM-нем с молба за фийт – б.а.).
С утрото последва Natalie, която ни напомни, че трябва да ходим по-често в Studio EW, не заради друго, а защото просто много ни харесва (макар да ни е малко далечко, ама то хубавите работи са така – б.а.). Natalie, като куратор, резидент и съосновател на Studio EW, бе стабилно подкрепена от парти-дружки, които мяркаме на по-добрите партита… Дано да се срещнем скоро пак.
По някое време (но предполагаме не в 07:00, както бе обявено в предварителния лайнъп) последва Lucyd, известна на повечето като DNAprocess, която ни зарадва с дълбок и хипнотичен, едновременно с това и танцувален сет (виж/чуй тук).
Първоначалните ни планове да не спим повече от 2 часа се оказаха погрешни, и след поредна кратка дрямка, не ни остана нищо друго, освен да се насладим на затварящия чил, атмосферичен сет на нашата приятелка от Провадия Snezhana, който бе последван от извънреден танцувален (разбирай – party – б.а.) сет на KRIS, след който, не ни остана нищо друго освен тишина и време да си съберем катуна с натежали от мъка сърца, подготвяйки се за последния дневен влак от гара Балкан за милата ни Столица.
…
Вместо край, искаме да кажем, че както си говорихме с един приятел, Balkan Station е любов и красота, които не излизат от водите на Искъра, нито пък се люпят от гнездата на синигерите. Нужни са душа и сърце. Вече девет години ритъмът на това сърце отеква по скалите наоколо и нищо, че някои от тях са връстници с първия живот на Земята, дори бездушните камъни ще запомнят завинаги тези кратки мигове от вечността. Нещо повече, те на драго сърце биха разменили своята каменна непреходност, за да оживеят само за 48 часа. Да си сплетат плитки, да им нарисуват trippy картинки по лицето, да си кажат наздраве и да потанцуват. И когато колоните замлъкнат и последният влак потегли, те ще се върнат към своето дълго и скучно каменно ежедневие. Макар и мимолетен, нашият живот ни позволява да изпитаме тази емоция, която не може да се пресъздаде дори и с целия дар слово на света. Тя трябва да се вкуси там, край реката, в която хората хвърлят всички свои проблеми от моста и водата ги отнася по течението си. И когато след милион години дори Искъра вече не тече оттам, а човечеството или е далеч в Космоса, или отдавна го няма, скалите още ще помнят как едни красиви хора всеки път са оставяли част от себе си, но са си тръгвали много по-богати, защото са намерили приятели за цял живот. Или по-скоро са намерили музиката като свой приятел завинаги.
До следващия път, приятели!
(За ден 1 сподели Елена. Тя сложи и вместо края.:))
- Total: 0
