Замисляли ли сте се как бие сърцето на Земята? Колко силно или слабо? Прескача ли, когато хората сътворим поредната глупост или бие равномерно, за да се опитва да ни напътства? А случвало ли ви се е в мигове на спокойствие да усетите онзи ритъм, който е извън вас и който е ритъмът на всичко около вас?
Ако никога досега не сте го чували, се надявам да сте били част от концерта на Yamato в зала 1 на НДК и не само да сте чули, но и да сте усетили със сърцето и душата си ритъма на тайко барабаните.
Това е ритъмът на пречистването, на усмивката и на положителната енергия, но онова нещо, което ви кара да забравите за проблемите от деня и за дразнещия човек на съседното място и дори да му се усмихнете в края. Това е ритъмът на доброто у нас.
Именно него ни накараха да си спомним барабанистите от Yamato. Те не ни изнесоха концерт, в който просто да ни покажат уменията си и да ни впечатлят с бързината на движенията си, които често трудно можеха да бъдат проследени. Yamato ни изнесоха концерт, от който ни направиха част. Накараха ни да пляскаме, да викаме, да тропаме с крака и най-вече да се смеем. Направиха ни подвластни на ритъма и положителната енергия, карайки ни да изхвърлим всичко лошо от съзнанието си. Показаха ни представление отвъд границите на човешките възможности, отвъд представите ни за бързина и издръжливост. Едновременно с това ни припомниха, че ритъмът може да е много тих и плах и миг след това силен и мощен, че може да е дело на един или на много и всичко това зависи единствено от нас.
Наред с уменията си с барабаните изпълнителите от Yamato ни зарадваха с актьорската си игра и ни разсмяха, показвайки ни като на странични наблюдатели вечната битка между мъжа и жената. Бурни овации предизвика и речта им на български. Признавам с усмивка, че не разбрах всичко, но и не чух голяма част от нея, заглушена от ръкоплясканията. Това обаче няма значение, защото усмивката ми щеше да е факт, дори и без „благодаря“ на български.
- Total: 0
