Ето, че всеки сезон си има край, за да се сложи началото на нещо ново. Нашият Маймунарник затвори тържествено врати на 13 октомври 2013г.
От: Жеко Маймунарски
Ако някой не знае как се стига до култовото място, в което се съмнявам, ще обясня накратко. Поемате от Орлов мост през главната алея на Борисовката градина. Вървите не повече от една бира време, и когато тя започва да привършва (бирата), би трябвало да сте стигнали до езерото с лилиите. Там правите полукръг и завивате по дясната алея, където след не повече от 50 м. се озовавате пред входа на така наречения Маймунарник.
Чудите се, от къде произлиза името? Да се върнем в далечната 1958 г. , когато дебелите дървета за първи път чуват музика. Тогава е нямало такива западни съвременни музики и тогавашният млад човек е искал да бъде по-освободен. Затова е правил разни по-нестандартни „чупки”, така да се изразя, а съмишлениците му оприличили „танца” на маймунски номер. Та така, нарекли мястото Маймунарник. И до ден днешен се забавляваме в този Маймунарник с нашите маймунски номера.
Ще си излея впечатленията накратко от закриването на сезон лято 2013 г., на който бе поканен да забие гласа си народен Светльо Витков. Само искам да отбележа, че точно един месец преди това (на 13 септември 2013 г.) 1000 фена се изпомокрихме, в продължение на 3 часа под потопът, който налази Маймунарника. Под дъжда Светльо отново ни накара да попеем и поразчупим своите „смазани” от живота в България тела. Сега отново се понамокрихме, както обикновено, но това не ни попречи да си маймунарстваме. Разбрахме какво има в една ушна мида (скарида), как се правят деца по панагюрски и още неща от живота на една маймуна, две маймуни и на цял Маймунарник. Имаше делириум, имаше представяне на Криско и разни неща от битието на съвременния човек.
Бирите, вината и други по-твърди алкохоли се изливаха в нашите уста, така както от устата на г-н Витков се изливаха благите, изпълнени с красота и хаос, хармонични текстове, които се рееха на фона на китари, тромпети, акордеони, барабани… Погото също разтърси по-смелите от компанията на живописта. На падналите в „боя” се подаваха ръце, за да продължат към пътя на хаотичното движение наречено Пого. Този път нямаше загубени Ролекси, а само телефони и разсъдъци.
„Хайде, всички да изпаднем в Алкохолен делириум!“
След представянето на Светльо & the Legends, музиката на Manu Chao зазвуча от бара. Поехме по още едно леко в гърлата за душата и си казахме на себе си ”Черно дробче съжалявам! Бяло дробче и ти прощавай!”. Лека нощ М@йййй МуууууУУ Н@@@р Н1к!
P.S.: Добрите тоалетни бяха от пети, шести, седми и по-висок номер.
Светльо & the Legends – На 20 км от Бургас
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=CN5MkbscQh0]
- Total: 0
