KOPRIVA В ИНТИМЕН РАЗГОВОР ЗА СЕБЕ СИ

KOPRIVA В ИНТИМЕН РАЗГОВОР ЗА СЕБЕ СИ

Копривата има мъжки и женски цветове. И мъжките, и женските парят. Богати са на бета-каротин, витамини А, С, Е, К, желязо, калций, фосфати и минерали.

Музиката на KOPRIVA няма мъжко начало и женски край. Тя съдържа извънземни съставки, които обаче могат да се срещнат и на планетата Земя. Скочи високо и няма да те опари.

An: Здравей, KOPRIVA. Профилът ти в soundcloud ми подсказа другото ти име – Ваяна, a от представянето ти в сайта на Vola Open Air разбрах, че пътуваш в космоса. От коя планета е KOPRIVA и от коя Ваяна? 

KOPRIVA: Здравей, An. Казвам се Ваяна О‘Ташева, като солов музикален изпълнител съм известна като KOPRIVA (по времето, когато измислях името, „Люти чушки“ вече беше заето). Не съм сигурна KOPRIVA от коя планета е, защото постоянно пътува, но знам че е от място, където мъжката и женската сила са по равно, цветовете са ярки и в същото време меки и могат да бъдат докоснати, звуците се носят като видими и полупрозрачни нежни нишки из въздуха. Подозирам, че KOPRIVA е някакъв вид властелин на това място и си властва със суровата си сила справедливо и мирно, доколкото дивата ѝ природа, поносим егоцентризъм и чувствително сърце ѝ позволяват това.

Ваяна, от своя страна, носи този копривен свят в себе си и щастливо си живее на планетата Земя.

Подготви извънземните читатели на DJambore.com за опарването, което предстои по време на участието ти на Vola Open Air 21. Какви музикални отвари ще забъркаш?

Публиката може да очаква изцяло авторски неща. Специално за Vola Open Air 21 съм подготвила малко по-електронно звучене на някои от  песните, които са чувани досега. Също така ще представя и няколко нови песни – едната, от които се казва „Сред планетите“. Заедно с Петър Макаваеев (студио „Берегил“) я създадохме преди месец специално за участието ми в конкурса за българска SCI-FI песен 2021 на нашумелия артист IVAN TRIDE.

Звучи като безкрайно пътуване; KOPRIVA, явно в теб се побира цял планетариум! А кой разсича ушната ти мида със синьото на косите ти

Песента „Синята“ се роди дни преди участието ми в един фестивал във Варна през 2018 г. Преди концерта бях гост в предаването на Радио Варна „Гравитация нула“. Стори ми се забавно да отида в морската столица и да кажа на варненци, че не обичам морето. 

Историята, която разказвам в песента, е за непрестанната промяна. Миналото бива изместено от настоящето. Един период от живота приключва, за да бъде изместен от следващия. Слушателите може би биха погледнали на песента като на разговор между двама души, може би любими, може би не, а защо не и като на един интимен разговор със себе си. Според мен каквото и да изберат, ще бъдат прави. В „Синята“ разглеждам идеята за непрестанното движение в духовен, емоционален и физически аспект, напомнящо безкрайното движение на морските вълни, вдишване и издишване, редуването на светло и тъмно, начало и край, съзнателното правене на избори и упражняването на свободната воля. Песента е сбогуване със стара любов и обяснение в нова. На въпроса „Кой разсича ушната мида на KOPRIVA със синьото на косите ѝ?“ отговорът е – аз.

Една от любимите ти детски песни е “Къщичка за песни” на Петър Льондев. Ако KOPRIVA се озове на поляна пълна само с деца, коя ще е първата песен, която ще изпее?

Като уличен музикант често ми се е случвало публиката ми да е основно от деца. Дори от време на време съм правила събития, на които съм чела приказки от български автори, като Кина Къдрева, и съвременни полски пиеси за деца и младежи от полски автори, например Изабела Дегурска, Марта Гушньовска. Измислях музикален фон и детски песнички по стихчета в реално време, импровизирах много, децата обичат това и страшно се забавляват. От досегашния ми опит съм забелязала, че всички деца много харесват песните ми „Луна“ и „Handsfree/Детенце без ръчички”, любопитното за мен е, че това са песните ми с най-хорър, ако мога така да ги определя, текстове, но за себе си мога да си обясня това явление: все пак децата харесват и „Жаба Жабурана“, а тя е с доста зловещ текст. Предполагам, че ако се озова на поляна пълна с деца, ще им попея за Луната.

Самотата може да е зловеща, а ти пишеш, че „самотата не би трябвало да съществува“. Но и тя е естествена нагласа, както взаимността. Самотно ли ти е, когато записваш музика? А какво слуша последно, докато беше сама?

Когато създавам нещо ново, предпочитам да съм сама в пространството, в което се намирам, това не означава, че съм самотна. Самотата е нужна и добре дошла от гледна точка на вътрешната тишина, която е необходима на артиста, за да „чуе“ новото, което иска да се появи. Имам куче, котка и безброй цветя, мисля че случаите, в които съм сама, са изключително редки. Разбира се, нямам страх да съм сама или да си общувам със самотата. Просто избирам да го правя по-рядко, доколкото това зависи от мен.

Последното, което слушах, докато бях сама, бе едно ново парче на Last Hope, малко Radiohead, Muse, Blue Oster Cult…

Коя е любимата ти рецепта за манджа с коприва?

1 лятно нощно небе;

3 щипки звезди;

1 щипка планети;

малко цъфнали липи за аромат;

пеещи щурци на око.

(Луна – по желание)

Разбъркваме всичко това в градска среда или извън нея. Прибавяме приятелски смях, доброта и много обич. Препоръчвам да се консумира на място, но ако имате желание, може да си отсипете в бурканче за студените дни.

Веднага забърквам. А познаваш ли другите артисти, които ще се изявят на Vola Open Air 21? Кои от тях те впечатляват и с какво?

Имената на повечето от артистите видях за пръв път, едва след като ме поканиха да участвам във фестивала. Допускам, че и за тях е същото с KOPRIVA. Със сигурност ще бъде вълнуващо да свиря на една сцена с толкова различни и интересни музикални артисти и нямам търпение да ги чуя на живо.

И аз, и аз. Благодаря ти за всичко!