Докато вървях към Строежа, се опитвах да се настроя психически за поне 6 часовото парти, което ме очакваше. Скролвах лайн-ъп и мръхтях, че няма да се прибера по-рано, а ще трябва да изтърпя всичките БГ-та преди да започне шоуто на DJ Muggs. Не знам от кой скрин ги бяха извадили (освен Secta), но няма да крия, че бях поне малко любопитен как ще се представят.
снима и разказва: Крис Димитров
Настаних се до стена (за да си подпра дъртия гръб) и Secta официално даде старт на маратона. Позавъртя няколко парчета като почти всяко от тях свършваше с акапелен фрийстайл. Малко ми дойдоха в повече сексистките рими на фри, сякаш няма някаква друга по-важна тема от това какви са жените. Мисля, че е крайно време да си сверим часовниците и да осъзнаем, че вече не живеем в пост соц България от края на 90-те. От друга страна мнозина биха ме обвинили в лицемерие, имайки предвид щатския олд скул, в чийто текстове бликат строфи на хейт и пренебрежение към жените. И все пак Secta успя да запали фитила на тази верига от динамити, който следваха един след друг.
Хоп и Спенснята вече нареждаше „Who you bol“. В първия момент не можах да го позная. През цялото време беше с топ кисела физиономия, но пък изглеждаше, че се забавлява. Бързо ни изстреля обратно в началото на 21-ви век с „Пропаганджа“, „Направи ме щастлив“ и разбира се „Ти навярно си прав“ (всеки път настръхвам като го чуя). Сет-ът завърши с приятна изненада. За „Началото“ на сцена се появи и големия син на Спенс, който завъртя един куплет! Нотката на дъртизма си се движеше цяла вечер. Щом и децата ни започнаха да нареждат…
След Спенснята дойдоха и Димна завеса. Тях още по-трудно познах, най-малкото заради 30-ина кила отгоре. Силно се усещаше колко много се вълнуват отново да са на сцената. Публиката вече беше на черешата и това им даде допълнителен стимул да бъдат спокойни, че дори и да объркат текстовете, това няма да е пагубно. Въпреки това си личеше, че Светльо е порепетирал, докато Шошо просто се кефеше на макс и не му пукаше грам. Завъртяха най-популярните си парцали като за „5 гърмящи гърла“ се включи отново и Спенс.
Вечерта се развиваше повече от неочаквано добре. През главата ми преминаха дузина спомени от емблематични рап концерти, на които задължително трябваше да се мине през целия конспект от БГ рап изпълнители преди да стигнем до хедлайнера. Задимени зали, лепкави подове, разбити глави, повръщано, двулитрови бири, пот, хек, усмивки, прибиране пеша от студентски са само част от миговете, които ще останат запечатани в не едно и две съзнания.
Нямаше много време за размекване, защото на сцената излязоха емсита 3-ма. Гайдата, Ендо и Митака, по-зарибени от всякога. Кулминационен момент, който ни нажежи на макс. Всичко се тресеше, а до мен са появиха и група млади момиченца, които изобщо не знаеха на какво са попаднали. Замислих се, колко е странно да избухвам на парчета, които съм слушал преди хората до мен да са били родени. Гайдата беше включил картечницата сякаш никога не я слагал в шкафа. Пълна изродия! Разбира се, всички отдадоха почит и признание към Газара няколко пъти по време на изпълнението.
Вечерта преспокойно можеше да приключи тук. В този момент си помислих, че всички са напълно доволни и няма на къде повече. Не бях прав!
След кратка пауза зад пулта застана DJ Brown 13 част от семейството на Soul Assassins. За мое учудване клубът се поизпразни. Това въобще не ми допадна. Останах разочарован от публиката, която сякаш не оцени подобаващо диджея. Изпълнението беше изключително добре изпипано. В рамките на час той успя да ни пусне оригиналните парчета, от които са взимани семплите на десетки от най-известните щастски олд скул хитове. Имаше много джаз, соул и фънк дори рок енд рол.
Може би хората наистина имаха нужда от глътка свеж въздух, защото всички се завърнаха с гръм и трясък за DJ Muggs. Строежа гърмеше! Започнахме с парчета от Soul Assassins като имаше и много диджеинг, скречове и страхотна работа зад грамофоните. Чудех се кога ли ще дойде моментът и той не закъсня. На едно от парчетата на Funkdoobiest при нас се завъртя добре познатото ни рап погооо.
За потното мъжко рап хоро (пого) и неговите корени (кратко лирическо отклонение):
Мненията на учените са противоречиви относно възникването на този културен феномен, но са категорични, че без него не може да премине нито едно олд скуул рап соаре в България. Потни мъже от цялата страна се стичат (буквално и преносно), водени от извънземния бас. В тези моменти рядко биват допускани индивиди от женски пол. Те остават разположени по периферията и често гледат сеир.
DJ Muggs бързо усети накъде отиват нещата и превключи на Cypress Hill вълна. Близките 40 минути преминаха под звуците на първите 3 албума на емблематичната банда. Погото набираше сила като цунами по бреговете на пасифика, поглъщайки Димна завеса и Гайдара, които избухваха заедно с нас пред сцената. Аз не издържах оставих фотоапарата и се включих в потния човековъртеж. Енергията беше висока през целия сет. Не съм сигурен дали има друг диджей, който да успее да задържи вайба през цялото време до такава степен. Сякаш на сцената до него бяха и B-Real, и Sen Dog. Фенската маса на бандата в България е доста висока и това донякъде обяснява високата енергия.
Наближаваше 3 часа, когато Muggs приключи. Аз бях толкова екзалтиран, че изобщо не мислех за тръгване. Партито продължаваше. Тук е перфектният момент да спомена и DJ Chukee, който беше локалният съпорт през цялата вечер. Селекцията му беше добре изпипана, а за финал ни беше оставил невероятни парчета, които ме задържаха още час и половина. Респект!
Тръгнах си малко преди последните зомбита, за да задоволя следалкохолния глад и да хвана първото метро, точно като в доброто старо време.
- Total: 0
