Абе… зачудих се, дали е имало поне един път да не хейтна, когато отивам на концерт. Май не?! Тези мисли минаваха в кухата ми тиква, докато се молих тая шитня дето я пуска DJ-чето да спре. Аз ли съм толкова зле? Явно да, щом хората се забавляват и то доста добре…
Re-e-ewind… Втора бира отвън, докато чакам да се понапълни, а и наближава полунощ. Накрая влязох. Тайфата вече се беше посъбрала. Пичът зад пулта пускаше нек’ви работи дето хич не ми се нравеха, ама к’во от това. Кой ме пита мен след като всички избухват. Пък и аз съм дошъл за Tenor Fly.
И те така, до един и нещо, когато се появи и Jahmmi, та малко да разчупи това електронно нещо, което и аз не мога да определя к’во беше. Охо-о-о супер, че дойдохте… Вече предвкусвах Tenor-чето – как ще влезе и ще ни изкърти главите. Определено раста компанията успя да вкара малко свежинка и да ни надъха до настъпването на Aston Harvey.
Намести се човекът зад пулта и… ето го, freestylers звученето идеее… иде ама друг път. Бях се подготвил за електронна музика, но това беше далеч от breakbeat нагласите ми. Върнах се около 2000 г., на някой от метрополисите. Малко шокиращо за мен, но явно не и за хората отпред, които, както споменах, избухваха на макс.
И те така, до два и нещо, когато с “Ruffneck” се почна и истинското парти. Изскочи и Tenor Fly някъде изотзад. И почна да ни се кара. Ха-ха-ха… Супер! Тотална разлика в саунда. Сякаш бях на друго парти. Ако мога да направя сравнение, ще бъде между Metropolis vs. HMSU. А самият Теnor приличаше повече на Goldie на твърди наркотици, отколкото на себе си, но това въобще не му попречи да ни попилее по пода. 🙂 Химни (много мразя това определение за песен, ама те са си баш такива) като “London sound”, “B-Boy Stance” и „Signs” ми бяха напълно достатъчни да забравя горчивите вибрации, които слушах до преди половин час. Бас, Бас и пак Бас до 4. След като слезе от сцената, Aston продължи на вълната с умопомрачителни парчета, с които напълно изчисти черното петно, което му бях лепнал на широчкото чело. Въпреки, че вече нямаше вокал, хората не спираха да подскачат, а и залата остана доста пълна.
Пълна, пълна, колко да е пълна, след като аз си тръгнах… ха-ха-ха. Споко, ще се видим следващия път в Mixtape на поредното смазващо парти.
- Total: 0
