Damon Albarn. Демон, диамант, дигитален шаман. Няма как да започна, а още по-малко да свърша без теб и паралелите ти. Damon просто си прави нова вселена, после я населва с прототипи и накрая я гръмва, я с бомба, я с пистолет, я с юмрук.
Фото: Lemouserat (скоро още снимки тук).

Gorillaz @ PhillGood Festival
Каквото и да си гледал, където и да си ги гледал, тук и сега ще е различно. Gorillaz – софт(уерен) ъпдейт на човешката психика. Преди да се стовари на PhillGood, керванът на The Mountain Tour вече беше минал през Musilac във Франция и Pozitif Vibrations в Истанбул. Явно някъде между Алпите, Босфора и сцената бяха събрали достатъчно космическа енергия, за да рестартират няколко хиляди мозъка наведнъж. Аз очаквах да се побъркам. Но не очаквах да се саморазглобя на атоми и после доброволно да се сглобя обратно от бас линии, бийтове, пиксели и плюнки на непознати хора. А бях преминал през The Cure от PhillGood Day 1 и цял ден си слушах Strange Timez, загледан в пловдивската жега. Ей, така. За подходяща подгрявка и спомен от вчера…
Damon изгря, сякаш приключил среща с военни UX дизайнери. AI, дигитални модели и виртуални личности. Damon ги изпреварва, създавайки симулакрум, по-жив от половината живи банди. Чети бъдещето, скъсай последните му страници и ги превърни в сетлист.
На сцената реалността се предаде без бой, а тениската Студенти Побеђују не беше вече актуална дори за съседните покрайнини… Дгд за изписването на бг.:) И ако българите около мен недоумяваха защо Damon е точно с тази одежда и точно за какъв resistance става въпрос, сърбите се накефиха. Или поне така разбрах от коментарите. Както и да е, на шапето беше правилният трибагреник. Цялата армия на Gorillaz (и виртуалната, и тази от плът и кръв) се справи виртуозно с повеждането на над 15 000 към дълбините на смисъла, към играчките на мърдок и към завоеванията на агресивната власт, противопоставяйки хиндуистката идея за баланс, шанс, сливане с природата. Бам. Бомби. A около тях планини, меланхолични хълмове, последно живеещи души… Превъртях на Orange County с Kara Jackson (на живо) и She’s My Collar (неизпълнявана отдавна, с виртуалната Kali Uchis). Великият клип на Stylo. Безкрайното вселяване с The Shadowy Light и… Feel Good Inc. SHA, SHA-BA-DA, SHA-BA-DA (PHILLGOOD). Масова терапия. Clint Eastwood. Колективно късане на сухожилия. Апокалипсис. Фойерверки вместо бис. Свиркане към космоса.
Damon Albarn премина и на „наша сцена“, завъртя пералнята на 1400 оборота, центрофугира ни с малко фънк, малко хип-хоп, малко меланхолия и си тръгна. Накрая почнахме да събираме разпилените си пиксели.
А вторият ден на PhillGood блестеше с още диаманти.

Накратко – няколко неадекватни думи и снимки, които говорят далеч по-шумно от мен за Ден 2.

Kneecap – разпасан куршум наказание; заслужен шут в главата; противоречие; тероризъм срещу тероризъм. Няма правилна страна, ама всички подскачат. Запалиха фитила на хиляди, които ги чуваха за първи път.

Sleaford Mods – британска мараня, подсказваща пиянско време за гърлен скреч; по-добрите Pet Shop Boys.
Гена, Жлъч – никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш; липсващи рожденици. За зъбките; за смъртта; за свободните минути. Свалям шапка на тойота. Не съм се минал.

KiNK – за по-дълго, за по-безвъзмездно, за повече.
Вече не знаех дали съм на фестивал, или в нечий сън. Оставаше само PhillGood Day 3 да реши дали ще ме събуди… или окончателно ще ме изтрие.
- Total: 0