Broken Balkanz или как пак разчупихме Балканите

Broken Balkanz

Broken Balkanz или как пак разчупихме Балканите

Из „Broken Diariez”

автор: Петьо Колев

Надушвам, че за 14-ти път източно-европейският дръм енд бейс фестивал Broken Balkanz ще сбере разнородни басове и публика…

Уточнението, че фестът ще се проведе somewhere near Sofia не предвещава нищо по-различно от локация в полите на Витоша или близките поляни. Мястото се  оказва миналогодишното – Стамболова поляна, близо до х. Момина скала – чудесна дестинация в Горската прегръдка. Местност, подходяща за разходки, пикник, уединение с природата и разбира се за дръм и бас фест. Нещата, обаче се променят с времето… Първият ден на open air фестивала ще е на закрито. Поради съображения за сигурност и надвиснала опасност от тегава буря, валежи, градушки, огън и жупел, първата вечер се мести в култовото място за родната басс сцена – Парти център 4km… За добро или за лошо. Вярвам, че е за добро и започвам по същество :).

Ден първи..
Отправям се към Народния театър за кратка приятелска сбирка, социализация, с цел загряване за предстоящата вечер. Превъртам напред… Вече съм пред входа на Парти центъра. Изненадващо, не се вее дълга опашка от хора. Мощен басс тътен оглася и разтърсва бившия соц ресторант из основи. Пред входа на самото заведение сме обградени от тълпа пушачи… Вътре ще е лудница, мисля си. Програмата ми обеща голяма басс дружинка – специалните гости TC от Великобритания и Teddy Killerz от Русия, придружени от цяла тумба балканци – българи, македонци, турци, хърватин и един белгиец.
Влизам… Отворени са двете зали – средната с колоните и малката, която се явява зона за почиване и похапване на скара.

Разбира се, отивам в по-голямата зала, заредена с огромно количество ClearSound, точно за финала на сета на Darko Stepic от Македония. Вътре не е претъпкано – идеално за танци-манци, без да те залива море от хора. Стана тя, каквато стана и към 00:00 ч. започна нашето момче Марто, по-известен като Konspirator. Малко liquid дръм за начало, докато позагрее ставите и колоните.

TCС развитието на сета преминаваме полека-лека към танцувален и тежък саунд – jump up, който предразполага към следващия бас големец, бандюгата от Острова – TC. Той също започва плавно, опипвайки почвата. След усещането на вкуса на тълпата и точната доза бас и бийтове, ни залива с класически D’n’B тракове, силна авторска продукция, най-актуалното за годината и малко trap музика (за мое съжаление). Няма как, трябва да сме модерни и в крак с времето. В селекцията на TC чувам дори ремикси на Rihanna и Pharrell. Умело миксиране, преливане от стил в стил и жестоко количество bass… Чудно!!!
Бас развоят на вечерта довежда и фаворитите ми – Teddy Killerz, в лицето/ръцете на един представител на триото (така и не разбрах как се казва той).

Начало… Тъмнина. Просветващи прожектори, непрекъсната басс линия, нагнетяваща въздуха; машинални звуци като от стара руска бойна техника. След интрото идва време и за първия трак… BOOOOOOM! С bpm като откоси на Калашников автомат и вокали от традиционна руска песен, разбрах, че никой не се шегува. Типично за руската школа – твърдо звучене, присъщо за севернияшкия студ, поднесено с умела комбинация от поджанрове. Иновативен стил на миксиране – лаптоп, миксер и машина за loop-ове, семпли, kick-oве и т.н. Рядко срещан в дръм енд бейс средите и на всичко отгоре, почти без слушалки.
С напредването на сутринта идва време за още по-ексцентрична, тежка, даже и плашеща (за някои)  музика. Почти 04:00 ч. е, излизаме за по цигара и глътка свежест. Пушейки, музиката спира. Няколко секунди тишина…и-и-и…ново избухване.
Иван Шопов (по-известен като COOH) отново е дошъл да ни вземе ума, душите и ушите!

Никакво чакане. Започва се поголовната бас сеч… 4km e подлаган не веднъж на подобни изпитания, но това е open air на закрито и часът се компенсира с мощ. Все пак и под покрив преодолях изпитанието COOH. Тръгвам си от бойното поле без да чуя последния бас войн – Targy. С лека болка в краката, заглъхнали уши и доволство заспивам, за да сънувам планинското продължение.

Ден втори…
Слънчево и свежо… м-м-м, дано не стане още по-свежо и да завали. Почти наспан и отпочинал се отправям към открития open air до хижа Момина скала. Там е забранено влизането с коли. Чудесно… Разходка из гората преди лудницата и вече съм на поляната. “Малко горско дръм енд бейс селце“ – помислям си. Слънце, прохлада, тичащи кучета, препичащи се хора по тревата и Червената Стена- ClearSound, каква идилия. Контрастът между 4km не се описва. Залез на фона на морето от планини. Последни минути на спокойствие преди нощни пороци и танци.
SPYLine-up–ът за тази вечер отново е впечатляващ – българи, сърби, македонци, румънци, холандци, хървати, гърци и разбира се основните гости на Балканската ни вечеринка – S.P.Y. от Бразилия и Chris.SU от Унгария. Всички, обединени от една цел – музика. Здрав Broken Balkanz.

Пред „бас кошарката“ (обособено пространство от заграждения) младият български талант L 33 от Велико Търново, издаващ парчета за RAM records, Rise Audio, Eatbrain, Icarus Audio и др., вече дъни приятен за ушите саунд – по-бавен и дълбок бас до neurofunk и technoid. За всеобщо удоволствие техниката му на миксиране значително се е подобрила. Идва ред и на Димо, по-известен като Mocks. Той не изневерява на характерното си мрачно звучене. Разнообразна, но в същото време подредена селекция (един от най-добрите артисти на феста като цяло).
Нека бъде BASS и започва S.P.Y. по начин, по който Mokcs е приключил – дръм, дръм и пак дръм… BOOOOOOM. След няколко по-тежки парчета топката/пултът се поуспокои и се почна с траковете от новия албум „Back to Basics” – танцувални, по-леки, liquid и jungle, примесени с красиви женски вокали… Невероятна техника, дух и емоция – класически дръм. След час и половина „бразилски ритми“ е време за още един големец – Chris.SU от Унгария. Обратно към по-мрачните течения в дръм и басса. Прекрасно!
Звукови манипулации, от които настръхвам. Поемането на въздух е условно, а басът пари дори при температура около 10 градуса. Скачане, викане, свирене… лудница. Още едно прекрасно изпълнение от програмата. Респект за унгарската машина (дано се видим скоро пак).
Времето лети, басът си кънти – с Disphonia (за съжаление, проектът е представен само от един от двамата-Костас).  След лудницата, която Chris.SU създаде, продължението е съвсем адекватно. И нека бъде дръм и басс… Твърдо, уверено и перспективно. Костас добре познава българската публика и манталитет. Безпогрешна селекция, респектираща техника и усет към ритъма. Без спадане на темпото, без дъб степ, бе трап (шит) – идеален край на вечерта, или поне за мен. Нещата тепърва започват да се затягат. Бас примката не пуска, а Балканът и Витоша се тресат… Предстоят Freaqx oт Румъния, Ogonek от България и YMB от Холандия. Представители на най-екстремната разновидност на дръм енд бейс течението.

Поизмръзнал, изморен, с приятна мазохистична болка в петите, се отправям към София по изгрев Слънце.

Дойдох със Залеза и си тръгвам с Изгрева – идилия. Балканите не са толкова Разединени, Счупени, Изостанали, и… Дано да е така и до Broken Balkanz 2015 г. Амин.

Broken, но звучащ запис от TC
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=TvG95XOfnkU]