Въпреки, че беше вторник и въпреки ексцесиите на датата 23.07.2013,този текст няма да е кървав, а ловджийскии. Bloodhound Gang изловиха упорито отказващите да пораснат и им метнаха доза надежда, че продължават да горят.
Чували ли сте нови парчета на Bloodhound Gang? Не, ама като ви налегне нездравословна летаргия, няма как да не си пуснете Along Comes Mary и Fire Water Burn. Спомени, спомени, спомени. Няколкото безвъзвратно изгубени и усмихнати тинейджърски годинки те натикват в Маймунарника, за да си припомниш какво са ти причинявали Bloodhound Gang и какво сам си си причинявал след The Bad Touch.
И се почва – силно, на екс и с яко псувни. Изгубен в превода на собствения си английски и запленен от джи-йо сленга, подчувам Jimmy Pop да хвали местния английски. Няма лъжа, няма измама… Избухването продължава и нарежданията на вокала също.
И изникват няколко противоречия на фона на якото музикално презареждане:
Хубавото противоречие: реплика на Jimmy Pop – Като викате „оставка“, защо вместо да сте на протест, сте на концерт на Bloodhound Gang?
Огледах се за контриращи на 70 плюс, които обикновено се пламенят в най-голямата жега на пилоните…Нямаше и помен от тях.
Лошото противоречие: продължавам да мисля текстове на Bloodhound за гениални (любимото: Mom and Dad this is Chasey/Chasey this is my mom and dad/Now show ’em them titties/Now show ’em them titties/Would ya fuck me for blow?), а заигравки между песните като откъснат китаристки пенис, от който звъниш, за да си поръчваш пица, ми се струват безумно малоумни… Тъпанарско ми е и да се радвам с останалите на „грандиозния“ финал на концерта – голият басист Jared Hasselhoff си го развява увит в тоалетна хартия и се загръща с българското знаме. Грациозно, но не грандиозно.
Оплитайки крака, спокойно разбирам, че въпреки „зрялата“ ми възраст, тиинейджърството продължава да ме блазни, продължава да ми се припомня и продължава да ми се стоварва като ловджийски коловоз.
Bloodhound Gang keeps me evergreen…
- Total: 0
