Здравейте, май френдс!
С глави, смлени от безпощадна музика, приятни преживявания и заобиколени от любими хора през изминалият уикенд, искаме да ви разкажем за приключението и за светлата енергия, която ще носим дълго време благодарение на добрите рейнджъри и феи от Balkan Station. Бяхме на последният за тази година оупън еър ивент Balkan Station ep2.
снимки: Markov
Поради работни ангажименти сме малко тъжни, че изпуснахме ден 1 и нашето приключение започва в съботния следобед, но в живота е така. Две хубави нЕма.
Преминаваме с влак през красивото Искърско дефиле и пристигаме на мястото, което, който и да попитате, ще ви каже без да се замисля, че е музика, усмивки и любов. Слизайки от любимото ни родно БДЖ, земята под краката ни започва да се тресе. Фрисоните започват да ни обливат с пълна сила, а пеперудите в стомаха ни са абсолютен факт. Минавайки през въжения мост, който, както знаете, обичаме да наричаме „мост към други измерения“, изключваме бутона на реалността. Следва бързо разпъване на палатка и хамак в прохладна горичка покрай рекичка.
За нас всичко хубаво започва и протича в следният ред:
Привикани от чудновати звуци, разливащи се на сцената на Balkan station със своите аналогови синтезатори, заварваме Vataff project. Отвежда ни в едно специфично звучене, което съдържа елементи на психеделика, техно, ембиънт и етно. Музиката на „Vataff“ води до дълбоки чувства на екстаз, танц и ритуал, които идват от сърцето, древността, настоящето и бъдещето. Vataff Project е микс от електронна музика и автентични инструменти от цял свят. Участвал е на множество фестивали и партита по света и в България. Vataff Project е отворен и променящ се проект, в който Виктор работи с различни гост-музиканти. Българският етно-електронен продуцент и сайкъделик диджей, излязъл от родопското си студио за сет на живо в полите на Стара планина. ни кара да затворим очи и да танцуваме с усмивки.
Около 20:00 часа зад дековете застава една любима и безпощадна комбина – Terra / Եҽɾɾα b2b sonnox. Със сета си ни пренасят в други светове и забравяме за време и пространство. Преминаваме през пленяващи хипнотични цикли и внимателно отмерена бас линия. С категорично различния подход към музиката успяват да разкрият пред нас един дълбок музикален хоризонт и да ни завъртят в музикална спирала, от която не искаме да излизаме.
22:00 часа зад музикалния олтар застава Van Morph – един от хедлайнерите на феста. Светло сърце с дълбока и хипнотична музикална селекция. Превежда ни през една малко по-различна страна на техното. Сетът му е минималистичен, експериментален, тъмен и дълбок с атмосфера и ниски честоти. Дългите години опит в клубната сфера проличават бързо и определено се усеща една всеобща превъзбуда. Хвърлени сме в едно специално за сърцата и сетивата ни звучене на дълбокото и мръсно техно.
Докато сме приятно разсеяни в разговори за други животи, извънземни, времето, мисията ни да сме по-добри и колко специален е Balkan station за хората, докоснали се до това магично място, настъпва около 01:30 часа и стартира лайв пърформънсът на електронното техно-дуо Roboknob, или Ясен и Станислав. Умело и безцеремонно ни потопяват в дълбок двучасов лайв с изпускане на груби, шумни машинни задръствания. Бяха поставени на точното място в точното време.
Около 03:00 часа зад миксерите застава Sodev. Поднася ни селекция, която ни се стори меко казано на едно друго ниво и то само и единствено в хубавия смисъл. Чух едно момиче, да казва:
– Е, този ме разтанцува, както си трябва!
Зашити сме с бърз, динамичен сет, гарниран с кътове и резки промени на настроенията. Sodev e поддръжник на все по-рядко срещания модел на представяне на музика зад пулта, наричан олд-скуул миксиране, но използва нови, модерно продуцирани тракове – искахме го и си го получихме! Откъде ги извади тези музикални приказки, човече?!?
Някъде след неговия сет идва момента, в който, колкото и да не искаме да си признаем, осъзнаваме, че вече не сме толкова млади и издържливи и разумно решаваме да се отправим към хотела с многото звезди. Разбираме от приятели, че артистите, последвали след това, са ИЗКЪРТИЛИ! Не се и съмняваме в това!
––-
10:00 часа:
– Кой блъска?
– SLLAV блъска!
Чудна лудница, чудно утро. SLLAV определено е от артистите, които са от по-динамичната страна на техното и сетът му е точно такъв. Всички с нови сили и усмивки на лицата, въпреки напеклото слънце, не спират да причиняват онази блага умора на краченцата си и то съзнателно. Препускащи басове и светкавични перкусии ни обливат в следващите 2 часа.
Последват айляци, хамаци, но не за дълго! Шило в торба не стои, знаете.
13:00 часа – За шах и мат зад пулта застава Markov. Започва да ни стреля с интересни и различни звуци, комбинирани така че да се почувстваме музикално изнасилени (казано само в хубавия смисъл). Включва по-дълги паузи, много интензивни натрупвания и върхове. Еуфорията започва да блъска по изтощение тела на публиката, а кулминационна точка достига изведнъж, докато бързото темпо на сета му е гарнирано с една хитачка от доброто старо време – SUDJUKAAAAAAA и всички започват да крещят в един глас. Ахахаха! Натанцува ни и ни изпотроши.
Партито е закрито с по-чил музикално настроение от V-stock и PGK.
С това любимият ни музикален банкет приключи, а ние жално започнахме да събираме палатки и багажи.
Счупихме я тази ливада, счупихме го този Балкан, счупихме го ТОЗ телевизор!
Ще завършим с нещо, писано специално за ивента. Нещо, което само тези, които са се докоснали до енергията на мястото, хората и любовта, която цари там, могат да разберат. Нещо, което сме ви споделяли и друг път, но смятаме, че е актуално завинаги.
„Balkan Station е любов и красота, които не излизат от водите на Искъра, нито пък се люпят от гнездата на синигерите. Нужни са душа и сърце. Вече 12 години ритъмът на това сърце отеква по скалите наоколо и нищо, че някои от тях са връстници с първия живот на Земята, дори бездушните камъни ще запомнят завинаги тези кратки мигове от вечността. Нещо повече, те на драго сърце биха разменили своята каменна непреходност, за да оживеят само за 48 часа. Да си сплетат плитки, да им нарисуват trippy картинки по лицето, да си кажат наздраве и да потанцуват. И когато колоните замлъкнат и последният влак потегли, те ще се върнат към своето дълго и скучно каменно ежедневие. Макар и мимолетен, нашият живот ни позволява да изпитаме тази емоция, която не може да се пресъздаде дори и с целия дар слово на света. Тя трябва да се вкуси там, край реката, в която хората хвърлят всички свои проблеми от моста и водата ги отнася по течението си. И когато след милион години дори Искъра вече не тече оттам, а човечеството или е далеч в Космоса, или отдавна го няма, скалите още ще помнят как едни красиви хора всеки път са оставяли част от себе си, но са си тръгвали много по-богати, защото са намерили приятели за цял живот. Или по-скоро са намерили музиката като свой приятел завинаги.“
До нови срещи, любими човечетa!
- Total: 0
