В скатаното Искърско дефиле, обгърната от горският уют, се крие „Необслужвана спирка Балкан“.Започналото преди години музикално събуждане, първоначално като частни събития преди 15 години, а сега прерасна в един от най-уютните и предлагащи различно преживяване open-air-и. Говори се, че това било последното му издание в този му вид и организация…
Приключението ни започна още на Централна гара. Обявеният за стигащ до там влак, се оказа, че не стига. След известно чакане, пиене на узо, пътуване, пиене… Успяхме да преминем през нощните дебри на Дефилето.
Със слизането на „Необслужвана спирка Балкан“, около 22:10 ч., веднага бяхме посрещнати от светулките и техното на Ivo Graves, който вече бе влязъл във фаза. За да стигнем до „двора“, трябваше да минем през Моста.Любимо.Въжен мост, олюляващ те над Искъра. Хладът и техното веднага обгърнаха сетивата. Балканът поглъщаше звуците достолепно и отдаваше спокойствие. Ivo вече бе в разгара на трипа си, който не можеше да те остави безпристрастен.
Г-н Graves набираше все повече скорост и дълбочина, в характерния си игриво-танцувален стил. Техното се лееше с невероятна лекота, а генерираше толкова много… Хората вече се бяха отпуснали и настроили правилно. Очакваше се live изпълнението на едно непознато за почти всички ни име – МАRTU.
Музиката започна да излиза от flow и да „освобождава релсите“. Mодуларите вече чакаха да заработят… Композицията спря. Изведнъж сякаш отвсякъде „засвириха щурци“. Нещо започна да се нагнетява. Органичните звуци се насложиха и прераснаха в чисто и сурово техно, което непрестанно се трансформираше.Адски динамично и правилно структурирано. Постоянно градиращо и развиващо се, но сякаш запазващо една нотка, акцент… които се носеха през във времето, елегантно включващи се, за да те „върнат напред или назад“.
Всичко се случваше някак си много естествено и правилно… сякаш винаги е звучало така. Музиката и сериозността, с която действаше той, оставиха у мен очарование и сигурност, че нещата се развиват все по-добре за тази култура. За съжаление всяко нещо си има край… Заредени и в очакване на следващото изпълнение…
Дойде ред на вносните букви, с най-голям шрифт – на явяващият се като гост: МАХХ. Това е един от безбройните случаи, в които „големите букви“ и „чуждата държава“ не помагат. Първоначалното ми впечатление от музиката и техниката му беше-Кой си купува такава музика на плочи? Кой издава такава музика на плочи и защо миксира сякаш пуска хард-техно? За съжаление в този момент качеството на музиката спадна с няколко нива надолу и това бе всеобщо мнение.
Разбира се, за всеки влак си има пътници. Всеки се качва „в тази класа, до която има достъп“. Това бе времето, в което си лежиш със Звездите на Въжения мост, носещ те над Искъра. Не след дълго дойде редът на една от българските техно класики – Birben и неговите Космически проучвания. Започна бързо. Сякаш искаше да върне нещата в правилното им течение. Разликата веднага се усети. Техното се разнесе из цялото Дефиле. Успяваше да създаде една хомогенна маса чрез player-и и грамофони. С трикове и закачки от старата школа, Birben показа нагледно как се пуска, както и всички други с по-малки букви до този момент. Много успешно успя да ни вкара в едно „много бързо техно течение“, в което ни понесе напред.
Слънчевите лъчи започнаха да се прокрадват зад Балканъ. Най-магичното време. Времето между двата свята. В този специален промеждутък пътуването бе поверено на Stenly. Не с големи букви, но с големи възможности и „много тяга под капака“. Идващ от спечелени рали квалификации, с достатъчно инерция и кинетична енергия, започна да ни „вози“. Не с много газ, без резки завои, със строго структуриран маршрут. Техното му притракваше невероятно на фона на Изгрева и Гората.
Посрещащите ни светулки, бяха заменени от инвазия на рафтинг лодки, които се заклещваха за малко в скалите, пооставаха да послушат и потегляха по течението. В моменти като този забравяш за недоразуменията от вечерта и за предстоящите ни такива. След спечелената квалификация и невероятния трип, Stenly презими композицията, за да може да замине обратно и да спечели и състезанието! С абсолютното ми уважение към всички артисти, от 06:30 до 12:30 ч. и интерпретацията им за музикална среда, смея да заявя, че не бе никак добре поднесена и не на място за времето и обстановката.
Точно в най-голямата жега, бе ред на PGK. За пръв път ми предстоеше да имам контакт с музиката му. За всеобщо щастие и изненада, композицията, която подкара… бе най-адекватната след този шест часов интервал. Минималистичният му dub и house потекоха. Невероятно различно звучене от всичко чуто досега, поднесено на дигитални и винил носители. Танцувален, много стегнат и плътен саунд, който даде началото на различното и дълбоко звучене. Слънцето ни разтапяше все по-успешно и сякаш сенките също не успяваха да се скрият.
Всичко започна отново да се подрежда. Нашият влак идваше… Сinnamint бе дошъл да представи Artmospheric концепцията за генериране на звукова среда. С качването му на сцената и първите му две парчета, сякаш молитвите ни за дъжд веднага се изпълниха. Dub-ът започна да се излива буквално върху нас, на много ситни частици. Бяхме останали не повече от десет човека, под сянката на ореха. Невероятна привилегия, когато композицията е само за теб… Музиката започна да се трансформира много бързо. Преливаше към tech house и минималистично, за да може да се генерира типичното artmospheric техно звучене, което ни гмурна в Балкана.
Чакането си заслужаваше – “Щипка канела в Балкана“. След невероятната емоция и дъжд, отново стана време за жега. Всичко се завърта и следва предварително зададен код. Трябваше и аз да мина през това и да изживея за пръв път ALGORITHM. Досега правите ни все не успяваха да се пресекат, до този момент. Веднага със започването им, обстановката се промени. Сякаш бях в саундтрак от филм. Самите те, носещи някак си излъчване, бяха герои от филм, който започнаха да ни съставят.
Невероятно комбинирана музика и начин на предлагане. Адски позитивно и дълбоко звучене, но в същото време много неангажиращо. Пресичаха хаус, с tech, техно и dub в някакъв си техен алгоритъм, включващ те за малко някъде другаде… Жалко, че нямаше пътници, които да се повозят и на тази композиция. Притиснати от жегата и бързо летящото време, ALGORITHM-ът приключи по-рано. Първият ми такъв, а и както те самите се изразиха, и „първият недовършен“. Вече бе късният следобед, а морът не спираше. Музиката официално бе приключила с това изчисление…
С много различни емоции от всички спектри на възприятията – хубави и лоши, както трябва да бъде… Всички в твърдо агрегатно състояние се за закатерихме по билото. Пътешествието никога не свършва с музиката…
Краят на Началото… Пожелавам на всички да надникнат зад „Необслужвана спирка Балкан“, за да не бъде това последната композиция там.
- Total: 0