Дали има момиче по света, а може би дори и момче, което да не е отраснало с приказките на Андерсен, братя Грим и Шарл Перо… Което мислено да не се е пренасяло в света на Снежанка, Спящата красавица, Пепеляшка и принца на белия кон? Да не е влизало в битки с вещици и дракони и да не се е виждало на мястото на принцесата или принца, които заживяват щастливо накрая? Мисля си, че не. Или поне това „не“ важи за нашето поколение, което имаше книги, а не таблети, и което играеше навън, вместо пред монитора.
Именно в тази сладка възраст, когато цяло лято тичахме между соц-блоковете или на село и когато си играехме „на принцеси“ и мечтаехме за роклите на балерините, ме пренесе и цветният, приказен свят на балета на лед „Пепеляшка“, който тази събота руските фигуристи поднесоха на българската публика в НДК.
След неговите две действия, въпреки „достолепната“ ми вече възраст, и аз излязох, размечтала се за нова пачка и с желание да танцувам по широките фоайета на Двореца на културата.
Хората правилно са казали, че е трудно да се опише онова, което трябва да се види. Тази сентенция важи с пълна сила за това представление. В него всичко трябва да се види – и крехката Пепеляшка, и шарените й сестри; и роклите на феите, които при всяко завъртане на леда приличаха на малки цветни камбанки, и лекотата, с която се пързаляха из сцената; и принцът, и шутът, и героят на времето с неговите невероятни пируети и завъртанията, които му спечелиха сърцата на публиката.
Радвам се, че бях сред тези, които го видяха и които успяха да се пренесат, макар и само за няколко часа, в приказния свят на Пепеляшка и които цяла събота се усмихваха по детински. Спирам да пиша и ви оставям да мечтаете. А докато мечтаете или препрочитате любимата си приказка, аз ще се разходя по магазините в търсене на нова пачка.
Звук и картина от Киев:
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=VRsSCShl0hg]
- Total: 0
