Akasha: Феновете са най-силният двигател и без тях няма hip-hop

автор: Алегзандра Бобадова

Е йоу, Джамборийци, имам честта да ви представя едно супер готино и изключително изчерпателно интервю с DJ Akasha. Успях да си поговоря с нея малко преди да започне партито Mr. Erbie & Midiflash live & Hip-hop 4 Elements at Five High Skatepark. Разказа ми за това как е станала част от скейт парка, как се е свързала с Mr. Erbie и Midiflash, как се е стигнало до колаборацията им и изобщо си говорихме много за рапа.

След това интервю, лично аз, имам друг поглед над нещата, над хип-хоп културата, даже и над нея самата. DJ Akasha е един много красив, умен и талантлив човек… Само ще ви попитам, вие фенове ли сте или сте част от хип-хопа? Не бързайте да отговорите, изчетете некраткото интервю и се замислете.

Алекс: Как се свърза със скейт парка (Five High)? Как се зароди идеята да организирате заедно събития?

DJ Akasha: Април месец се запознах с момчетата, които правят Five High. Всички те са скейтъри, които се опитват да развият тази култура у нас и от дълго време са имали идеята да направят закрит скейт парк, в който всички скейтъри да могат да карат, най-вече през зимата и когато е лошо времето.

Преди откриването на Five High, те се свързаха с мен, за да бъда DJ на откриването. И се получи много яко! Просто всички се усещахме в естествена среда – скейтът е на едно място с hip-hop-а, а мястото събира хора, които подкрепят различните изразни средства на street културата като цяло – и скейта, и графитите, цялата hip-hop култура… Няма нищо по-естествено от това да съществува пространство, в което да се събираме. Така сме по-силни и така започна всичко. Просто усетихме, че е супер яко.

След откриването ме поканиха и на Sprite Graffiti Fest, който се случи тази година, тук, във Five High. Едни от нaй-добрите write-ри в България изрисуваха цялото място в графити. Бях DJ на събитието и така ни хрумна идеята да започнем нещо различно – да съберем скейта и hip-hop-а под един покрив. Така започна всичко.

Иначе, участвам в албума на Mr.Erbie и реших да ги поканя за лайв тук. Казах им „Пичове, така и така… Участвам във вашия албум, защо да не направим нещо заедно в България?“ и после ми хрумна да извикам и B-Boy -и, да има и графити, да има и скейтъри, които да могат да си карат по време на партито… Яко се получава.

Преди това направихме freestyle батъли и се получиха екстра! Отзивите бяха, че самият vibe на мястото е различен. Не е типичния клуб, не е типичната обстановка, в която сме свикнали да бъдем малко по-стерилни, малко се притесняваш, начина ти на избухване… Тук забелязвам, че хората действително са по-освободени, защото мястото е по-близко до тях като изразяване.

След батълите бях убедена, че ще се получи и концертът на Mr.Erbie и Midiflash. Те са изцяло насочени в работата си с артисти, които вярват, че в момента Европа има потенциала за силна hip-hop култура, докато в Щатите преобладава по-комерсиалното лице на музиката. Вярвам, че hip-hop -ът в днешно време е една от малкото култури, която събира на едно място не само хора, които изразяват различните елементи, но и хора от различни раси и националности. Ние сме такива. Приемаме различното, а то е яко.

Искаме да обединяваме хората, да вдигаме шум около тези събития, че ни има, че има street култура, че има хора, които мислят извън кутията, мислят различно, не се притесняват да се изразяват и имат своята позиция в обществото. Защото ние не сме отрепки. Не сме някакви хора, които се занимават с нещо нелегално. Нека покажем, че сме част от нещо, което може да бъде позитивно, пъстро.

– Аха, ти си споделила на момчетата от Five High идеите си…

След като направихме двете събития, на които те ме поканиха, си общувахме еуфорично как са се изкефили скейтърите, че DJ им пуска на батълите, както DJ пуска на брейк батъли, на MC батъли… Толкова бяха надъхани, защото аз наблюдавайки ги, определях стила им, кой е малко по-агресивен в триковете си и т.н., и преценявах на момента какво да им пусна…

– Ето това е талант, нужен на един DJ!

– Да, определено това е от важните неща. И така започна, така дойде, естественото… усещане за нещата. Дошло му е явно времето.

По мои наблюдения, в исторически план, hip-hop културата се е развивала по свой начин във Франция, в Германия, в Щатите… Винаги има един преломен момент, в който се случва новото течение. Новата ера в hip-hop -а. Много споменаваме златната ера, златната епоха, имаме предвид това надрастване в музиката, не само като звучене и собствено продуциране на бийтове, защото преди това DJ-ят е loop -вал частта на диско парчето, в която има само барабани, остават само перкусиите, изолира ги от вокала и повтаря дадения loop, за да може MC -тата да рапират отгоре. За да може B-Boy -ите да танцуват и надграждането вече се получава. Те вече имат собствени бийтове, на които да рапират. Вече B-Boy- ите да имат различни стилове. Да се създават различни персонажи като flow, като имидж в рапа. Цялото това нещо, което се развива… се ражда тази нова ера… Смятам, че тук много силна ера беше тази на Sniper и R&B в България. Много хлапета тогава започнаха да слушат рап, да са запалени. После имаше една вълна, така, за кратко, около 2007-2008 г. Доста събития се случваха. Не само като гости, които са идвали от чужбина, но като партита на локални артисти. Подкрепа от фен базата, от феновете, които всъщност са основният двигател на това движение и аз последните години усещах, че постоянно има някакъв спад. По-нарядко стават партитата, подкрепата е по-слаба… Но в момента отново има едно възраждане, което бушува отвътре и ще дойде моментът, в който ще се усети много силно. Въпрос на време е да се усети. Смятам че има движение в момента и е доста силно. Има много силни представители. Все нови и нови. Сама можеш да видиш групи като AREA51, 5 o’clock, Сектата… Има и много момичета, които рапират и се явяват на батъли. Кефи ме, че дори и мацките започват по-уверено да стъпват на сцената, да се изявяват, да нямат притеснения да излязат на батъл и да бъдат наравно с момчетата.

– Да, готино е, че момичетата настъпват. Разкажи ми повече за участието ти в албума на MR.Erbie и Midiflash…

– Последните две години имам комуникация с DJ Rob Swift от The X-Ecutioners, които са едно от легендарните DJ crew -та в Щатите, допринасящи страшно много за развитието на тази арт форма, на DJing-а. Станахме си много близки с Rob Swift, много ме е съветвал какво мога да надградя към моя стил и това, което съм аз като DJ… Той много се интересува от сцената тук, как е и аз от тяхната там. Той да ми разказва какво прави. Много си лафихме и той сподели едно мое клипче на facebook страницата си, където има страшно много последователи от световната сцена. Отдолу коментира MR.Erbie: ”LOL. This is a real hip-hop! I’m inlove with this shit…” и беше писал още неща… Не мога да преразкажа точно какво, спомням си първите му думи и веднага бе поискал контакт с мен от Rob, и той от своя страна ми казва “Aни, с теб ще се свържат артисти, които са ти се изкефили на клипчето, което съм публикувал. Искат да правят колаборация, мога ли да дам някакви контакти“ и аз му дадох естествено контакти. И те се свързаха с мен. Аз не ги бях чувала и казах „много се радвам, че се кефите, но аз трябва да ви чуя. Защото ако не сте моето нещо, няма как да запиша… Няма да го усетя, няма да стане яко“.

Веднага ми пратиха бийта… Първо бийта страшно много ме изкефи. После като чух вокала на MR.Erbie и нещата, които е правил преди това, просто си казах “ле-ле този човек има толкова болен глас, толкова е ruff and rolf“. Викам му, „човече имаш страхотна бленда, правим го“. След колаборацията им казах „защо не направим лайв и в България, никога не сте идвали“.. Знаех, че концертът ще е риск. Защото тука винаги се гледа да се поканят някои артисти, които са по-популярни, които са по-слушаеми, имат вече изградена фен база в България… Надявам се, хората да са съзнателни и да подкрепят такъв тип събития, независимо дали са фенове и са слушали дадения артист преди или не. Винаги има какво ново да чуят, винаги има какво да научим, около какво да си обменим като начин на мислене, като умения, като опит… За мене това е чудесно и аз живея затова, за такива събития. Подкрепата на хората ме кара да се чувствам по-жива от всякога!

– През България ще премине ли турнето на MR.Erbie и Midiflash през 2017 г.?

– Може да повторим. Надявам се, тази вечер да мине ок. Не очаквам хиляди души, очаквам най-зарибените. Както каза MR.Erbie „Ние знаем, че няма да дойдат много хора. Ние знаем, че всяка сцена има своите проблеми. Но ние искаме да изкажем своето уважение. Искаме да накараме да избухнат всички хора, които са активни и са част от hip-hop културата в България“. Защото много хора могат да кажат, че са фенове. Но подкрепяш ли рапа, който искаш да се развива? Звученето, което те кефи… Купуваш ли албум или чакаш да излязат снимки и клипчета от събития, вместо да ги посещаваш? Ако да – ти не си фен. М-м-м, ок, сигурно греша, все пак си фен. Но не си част от тази култура. Част ставаш от културата, когато си там. За мене феновете са най-силният двигател и без тях няма hip-hop. За това се надявам двигателят да работи и феновете да ги има. Не съм с илюзията, че hip-hop -ът е движение, което има потенциал да бъде комерсиално. То има потенциал, но не му е това заложеното. Заложено му е да е бунтарско движение. Да изразява бунт. Винаги е за отбрана аудитория, но надявам се бунтарите да са повече. Да не са консуматори, защото живеем в такива времена, в които консуматорството се пропагандира повече.

– В Инстаграм забелязах, че качваш снимки от разходката на MR.Erbie и Midiflash из София, как реагираха?

– Много се изкефиха. Бяха впечатлени от това, колко е стара София, каква е нейната история. Каква история има София… Разкопките, които има тук… Нещата, които са намерени около България, 5-4-3 век Пр. Хр. Дадоха си сметка, че стъпват върху много древни земи. Аз се погрижих да им обясня за траките, за прабългарите… Изобщо за историята, която имаме, за революционерите, които имаме… За Левски, за Ботев… Как те са един вид MC-та с поезията, която са писали и са повлияли тогава на поколението и будителите на това време. Изобщо говорихме си, влязохме в много дълбоки теми…

Знаеш ли, това, което ми казаха беше, че като са били в Сърбия, като са били в Македония, не са получили информация за историята там, не са ги развеждали, нямало е кой да им разкаже… Днес сме обикаляли музеи, такива места, които са интересни за посещение на човек, който идва за първи път в София. Говорихме си много, много се изкефиха. Определено имат желание да дойдат пак.

– Ами дано да се върнат отново тук!

– Надявам се, да са се изкефили и да усетят какви ненормалници са българските фенове на живо и как избухват. Вярвам, че ще ги впечатлим!

– Дано, дано! А мислили ли сте и в други градове да правите закрити скейт паркове с такива партита? Например във Варна има закрит скейт парк…

– Да, аз съм пускала там. Пускала съм в Халето. Много е яко, определено бихме направили нещо.

– Какво мислиш за hip-hop сцената извън София? Защото София е и столица на рапа в България.

– Ами България е малка и има няколко основни големи града, а в тях има hip-hop култура. Сцената е много добре развита във Варна и Пловдив… Пловдив е следващото ми любимо място, на което обичам да имам парти. Защото хората там са възпитани от класици като Skill & Jose и Ударната група. Те са възпитани с това звучене, което аз представям като DJ.

– А Пловдив любим град ли ти е? Той ли ти е най-любимият?

– Аз съм си софиянка и си ме кефи София. Просто, защото съм си израснала в София и това си ми е любимият град. Имам си афинитет към София, но много обичам Варна… Просто като софиянец много обичам морето и после Пловдив. Но това са ми трите града, като фен база и подкрепа. Феновете са много силни. Подкрепят.

– Какво би казала на тези, които тепърва навлизат в hip-hop културата?

– Да знаят, че основните елементи на hip-hop -а са брейк, DJ-ing, графити и MC-ing, след това идва Beatboxing и след това се нарежда уважението. Уважението е неизменна част от hip-hop -а и нека приемат уважението, за да има приемственост между поколенията. Да има приемственост между нас и тях, между тях и по-старите, тези които са вдъхновили нас. Защото така се изгражда история. Така се пише история. Да се уважаваме. Това е моето послание. Да приемат етиката и кода на поведение на тази култура. Защото има такива и ако слушат правилните хора и правилната музика, те сами ще усетят за какво говоря.