ГЛЪТКА СВЕЖ ПЪНК ВЪЗДУХ НА BLACK FLAG

ГЛЪТКА СВЕЖ ПЪНК ВЪЗДУХ НА BLACK FLAG

С нетърпение очаквах да се видя с приятели. Сякаш повече това ме изкара от нас, отколкото концертът на Black Flag в Mixtape 5. Нямах никакви очаквания за вечерта. Те станаха дори още по-минорни след като разбрах, че няма да има и подгряваща банда. 

снима и разказва: Крис Димитров

Вече седяхме в градинката и обръщахме бири. Разговорите се движеха между минали пънкарски истории, забравени персонажи и бъдещи пътувания за поредния концерт на любима банда (Condemned 84 в Белград). Леко започвах да се притеснявам, че цената на билета, липсата на подгрявка и денят на концерта (вторник) ще доведат до полупразна зала. К‘вото такова, отиваме да се забавляваме!

Всъщност клубът беше пълен. Със сигурност имаше повече народ, отколкото например на Perkele. Най-хубавото беше, че голяма част от публиката бяха млади и надъхани фенчета, които цяла вечер не спряха да се раздават. 

Бандата излезе по часовник. Сигурен съм, че не само аз съм бил втрещен от лайнъпа. Имах предварителна представа, че съставът е силно подмладен като само Greg Ginn ще бъде от оригиналната банда, но определено не очаквах женски вокал и музиканти на по двайсетина години.

Концертът започна доста стегнато. Всички, които очакваха търкаляне, повръщане и извращения на сцената (аз имах тайни надежди!) останаха разочаровани. Сякаш бяхме на друга банда. Духът беше друг, вайбът беше леко меланхоличен. В никакъв случай това не беше зле! Концертът се движеше перфектно. Имаше заряд. Чисто музикално нямах никакви забележки, освен липсата на повече агресия, може би. Мацката си беше топ. Просто сякаш бяхме на друга банда. Малко ме издразни Greg Ginn, който всячески се опитваше да спре хората да се качат на сцената. 

Групата направи антракт. Имахме време да изклюкарим всичките ни впечатления до този момент и да дръннем по още едно. Втората част започна с по-голям заряд и вече хвърчаха гребени на стейдж. Погото си беше прилично. Не съм сигурен дали Gen Z състава на Black Flag беше причината (по-скоро не), но наистина в центъра на вихрушката бяха младоци, които се търкаляха и врещяха с цяло гърло. Това топлеше душичката ми, давайки ми надежда, че не всичко е загубено за пънк сцената у нас. Имаше дори и хлапета с бащите си, които попиваха първите си изпарения пънкария. 

Концертът продължи прилично дълго. Аз лично останах доволен. Отметнах тикчето срещу Black Flag. Разбира се, не беше като да е с Henry Rollins на вокалите, но въобще не беше зле. Ние продължихме с живите разговори на по бира в близкия парк. И така до следващата пънк забава. Ако не по-рано, то със сигурност на UK легендите GBH в Маймунарника през август.