Преди няколко години си бях купила билет за великите Gipsy Kings, броях дните до паметното събитие и вече предусещах как ще остана без глас от пеене и без крака от танци. Останах си обаче само с предусещането, концертът беше отложен и можех единствено тъжно да подсмърчам пред афишите.
След този уикенд вече знам обаче защо кралете не дойдоха – уплашили са се!
Уплашили са се, защото на българска земя си имаме други крале, които спокойно могат да ги засенчат, че даже и отвеят. Именно нашите крале – с името Banda del Padre, се подвизаваха в съботната вечер в Sofia Live Club и напук на снега, валящ навън, ни пренесоха на топли места, изпълнени с бурни и горещи страсти.
Песни за любов, болка, пак любов и тук там по някой портокал накараха краченцата на мнозина да се вихрят в непознати стъпки. Признавам си и моите не останаха по-назад и следваха ритмите безотказно. Единствено не ми се сбъдна представата за оставане без глас, но за следващия път обещавам да поправя тази грешка и да науча техните текстове наизуст. Ще науча текстовете и на онези български народни песни, които те омесиха с ритъма на латиното и поднесоха на публиката по неповторим начин.
А докато изпълня горното обещание, ще продължа да си тананикам:
И с танцова стъпка ще се отправя към приготовлението на една гореща сангрия. Ей така, напук на снега, напук на джипси кралета и в очакване на следващата нощ, в която Del Padre и бандата му ще ме накарат отново да танцувам до сутринта.
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=mrnNvtdSPpA]
- Total: 0