Писането уж ми е професия или поне полупрофесионално занимание, но вече час седя пред монитора с ръце на клавиатурата и нищо не излиза. Пръстите сами ме водят единствено към онлайн клипчетата на словенеца и хърватина от 2Cellos и не мога да устоя на желанието да слушам отново и отново изпълненията им.
Иска ми се концертът вчера да беше продължил още, да не трябваше да напускам препълнената зала на НДК и да бях още под влиянието на тяхната музика. Иска ми се да можех още да се наслаждавам на закачките на Стьепан в стил Дон Жуан и на чаровната, леко срамежлива усмивка на Лука. Иска ми се да слушам на живо още поне 100 пъти изпълненията им на Smooth Criminal, Smells Like Teen Spirit, Satisfaction, Highway To Hell и разбира се любимата ми With or Without You – съжалявам Боно, но те просто са доста по-симпатични от теб.
Никога преди не си бях представяла, че челото, като класически инструмент, може да звучи така. Ако обаче вчера в залата са „присъствали“ електрически китари, сигурна съм, че са си тръгнали доста засрамени и с решение да си търсят друго поприще извън рок музиката. А двете електрически чела на музикантите от 2Cellos определено за пореден път доказаха, че Yamaha не е само марка за мотори.
Хайде пак пръстите ме отвеждат към страницата с официалния клип на Highway To Hell. Браузърът зарежда песента и отново ми се иска да закрещя във възторг, макар да съм доста прегракнала след вчерашното събитие. Пускам си и клипчето от страницата на DJambore във фейсбук и въпреки че го видях на живо – продължавам да се дивя на това как може човек да свири на чело и да се въргаля по сцената едновременно.
Постепенно се прокрадва една идея в главата ми – на страницата на 2Cellos в социалната мрежа пише, че все още има билети за концерта им в Рим… Дали да не потърся едни самолетни билети и да си подаря още малко от тяхната магия… Хубава идея, не мислите ли 🙂 ?
- Total: 0
