Вертер беше, а може би е опера, която ме успокоява. Има светло бъдеще след самоубийство, има най-много сарказъм около Коледа, има и музикална драма, изпята с недомлъвки.
Представлението на лиричната трагедия в 4 действия от Масне в Софийската опера и балет изненадва. Старанието /страданието на италианци и българи в пресъздаване на френска опера, посветена на произведение на германец е похвално. Красивото противопоставяне на семеен празник и кърваво самоубийство също. И играта с изобразявне на хлъзгавия 19 век върху плочки за баня не е за изпускане… Хубоснотии, приятна музика и нещо необиграно в сюжета, нещо, което отеква между плочките и не се впива в публиката. Нещо, което виси, а може да лети.
Празнични препоръки: Не следвайте примера на Вертер, въпреки предколедното романтично отчаяние, превзело мразовития въздух и продължавайте да се изненадвате…
- Total: 0
