Vola Open Air е българският фестивал, който можем да оприличим на швейцарското знаме – един голям плюс. Големият плюс на фестивала е съчетанието от локация, музикално разнообразие, мащаб и разбира се публика.
На Vola ти се иска да ходиш всяка година, дори да трябва да пропътуваш 600 км и да си тръгнеш от морето, но със сигурност си струва, особено и ако броят на зарибените ти приятели нараства мощно, мощно.
За мястото няма какво да говорим, гледката от връх Околчица над Враца трябва задължително да се види, дори двата дни на Vola не са достатъчни, за да й се насладиш напълно. Фестивалът е разположен на грамадна поляна, завършваща с гора, в която може удобно да се настаниш и да имаш ексклузивна гледка към main stage-a. Отсреща се извисява огромният кръст, построен в памет на Ботев и неговата чета, който ти напомня, че си на специално място и е хубаво да се държиш на ниво.
Вечер природата става абсолютно приказна и както ни казва надписа на Ботевия паметник, под който се помещава втората сцена: „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят свода небесен…“. Тогава именно започна и vol. 6 на Vola – volume-то на мax.
За музиката също голям плюс – три сцени, които предложиха микс от български и световни имена, доста стилове, групи на живо, dj-и. През деня по-чилаут, но супер приятно.
Прекарахме 2 часа със set-a на djobry, който се представи дори по-добре от миналото си участие на фестивала, въпреки че се събуди половин час преди да се качи зад пулта.
Хората, които успяха да вдигнат публиката за втората нощ и които несъмнено заслужават да бъдат споменати са Жлъч & Гена – дуото, което показа, че в България има и готин рап и чието парче „Противотежест” обрисува последното издание на Vola супер добре – да запазя баланса, но и да вървя напред.
През нощта партито и двете вечери беше доста раздвижено, доста drum and bass, доста електронно, доста избухващо, само за tease ще спомена SpectraSoul и Swindle. По изгрев направо беше нечовешко (дори да не останеш за изгрева, в палатката се чува съвсем прилично).
За сутрешната програма в събота организаторите ни бяха избрали Soulnd, а в неделя Paramether и Cyntax, които за мен бяха непознати до момента, но определено са ултра добър вариант за събуждане.
Тази година фестивалът вкара още няколко забавления. Освен въжето, с което можеш да се спуснеш от гората почти до сцената, имаше workshop, който учи как се разпъва палатката. Ние, за съжаление, разбрахме за него чак на втория ден 🙂 . Ако случайно можеш да си разпънеш палатката и по тази причина ти се освободи някой и друг час фестивално време, пред теб стои опцията да гледаш на живо как се рисуват графити, или пък да се кефиш на огромните сапунени балони и акробатиката, които раираните хора от цирка направиха за публиката, докато си лежиш на поляната.
Единственото разочарование от тазгодишното издание на Vola беше, че полудивите коне, които си живеят и джиткат в района, не бяха гости на фестивала и никой не надничаше в палатките, в търсене на кожените ти сандали, за да ги сдъвче. За сметка на това, фестивалното меню предлагаше бургери с конско месо, надяваме се да не са били от нашите… Все пак, ако имаш сили, е препоръчително да се разходиш да хапнеш във Враца, там кръчмичките предлагат да те нахранят обилно, вкусно и евтино.
Приятели, чакам ви с нетърпение на следващата Vola, вас, line-up-a, звука, планината, звездите и наздраве!
снимки: LeMouseRat Photographie
- Total: 0
