Vola Open Air апостроф 21 се изниза хороводно като параграф от любима книга. А преди някакви си 48 часа някои дори все още не знаеха, че този фест ще им стане толкова любим… Докато чак в неделя късен следобед, не си поемат дъх, за да отбележат няколко волни моменти. Ей така, за поколенията. Да има. Да бъде.
Vola Open Is In the Air или какво се носи около върховете
Влюбените в музика на открито, но никога-не-присъствали точно на Vola Open Air, ще намерят своето място точно там. Защото сред Врачанския Балкан, суровостта на скалите и нежността на зелените висини се крие късче свобода по Ботев, която може да бъде възпята чрез микро вибрации от всякакъв вид.
За разлика от повечето познати фестивали, на Вола свободно:
- слушаш музика до откат и откриваш артисти, за чието виреене дори не си подозирал;
- обикаляш из чукари, история и носталгия. Най-вече по бунгалата Йолковица, Речка, Веслец, Милин камък, Козлодуйски бряг… А на всеки бряг има и палатки, и писти за полет;
- общуваш със себеподобни, артисти, организатори, оператори и мечохвърлячи. Абе, с всички и всичко. Няма излишни претенции, няма ненужно напрежение;
- консумираш музика, храна и пиене. Е, няма Icicle да ти мята кебапчета for free, нито пък ще се избавиш от досадното присъствие на Керана и космонавтите, но всичко си има нормална цена, което напоследък е рядкост…
Vola Open PLAY
Ден и нощ Vola си клокочи.
През деня кеф ти йога, кеф ти филмчета, кеф ти дълбокосмислени думи от вола отварачки около бара. Там винаги ще е един Асен, който ще поиска да си купи цигара, а при отказ (от монети), ще разбереш какво е ентропия. По-късно направо пък можеш и да я чуеш. А ако погледнеш на запад към поляната, ще разбереш какво е цирк. Не е като този зад мола с шатрата, а е като този, които ще сънуваш, ако си отвлечен от елфи. Наричат се Mini Art Foundation (Галина Рьом-Рьойбек, Михаил Райчев, Гео Калев) и хвърлят ръкавицата, меча, бухалката, палката, пък дори и децата в шаш. В най-хвърковатия смисъл на думата. Надеждата, че в България циркът не е само Балкански. 🙂
От свечеряване до разсъмване се пускат музикалните музи на ВОЛя. Кръжат около три сцени. Топ гледката е на Top Stage, където светкавици пронизват околните върхове и понякога дори осветяват вибрациите на пулта. Често си задаваш въпроса DJ Who?, защото, когато звукът те понася, всичко ти понася и превърташ.
Топовете ми пък на Main Stage са KOPRIVA (за чиято щуротия тя сама ни подготви) и Kurt Kolev – момчето, което не говори с морето на някакъв странен език, а пръска по тънките струни на застаряващото трето поколение парти животинки, към които се причислявам. 3 в 1 – джорджано, стругаре, бутилко. Но не, нещо различно е, тепърва ще ни разсейва. Ясно е – трябва да мине време, за да може да асимилираш и смелиш шлагер, дори да е непреживян. Кърт разкърти мивки не само с игра със звуци, но и с невероятен съспенс, идващ направо от… БАНЯТА!
KOPRIVA, KURT, ще ви следим под loop-a!
Най-отвличащата музика на Vola се случва по моя скромна злонамерена преценка към 2 ч. на главната сцена. И честта най-вече се отдава на Dusty Donut, Icicle, High Roll…
Импровизираната трета сцена пък се разполага в обятията на едновремешната хижа Околчица и приютява най-върлите алтернисти активисти. Привлича дори първите слънчеви лъчи, които искат да (се) пуснат. А когато музиката се стопява в тях, всички се събуждат. Защото, когато си легнал в такава музикална прегръдка, тишината стряска.
И така събуждането след втората волна вечер носи непоколебимо удоволствие и леко разочарование… че палатката се затваря и прибира.
До година на start-a пак.
Vola ретроспекции:
Хубави снимки, но от Lemouserat, тук.
- Total: 0
