Carl Cox и Ben Sims са две имена, които трудно могат да се пренебрегнат в музикалната индустрия. С възможността да ги слушаме в една вечер, Метрополис за пореден път доказаха защо са считани за едно от най-влиятелните музикални движения у нас. Новината за завръщането на ветерана на асид хауса в Asics Arena ни зарадва много, тъй като пазим топли спомени от силното му представяне при посещението му през 2019 г. Имайки това предвид, беше трудно очакванията ни да не са в небесата на път за този спектакъл на електронната музика.
разказва: Никола Чобанов
Наелектризираната атмосфера се усещаше още с наближаването на спортното съоръжение. Опашките, движещи се сравнително бързо за събитие от такъв мащаб, бяха изпълнени с весели, видимо превъзбудени ентусиасти на техното, тръпнещи в очакване да нахлуят в залата и да оставят и последната си капка сила на дансинга. След посещение на бара, ние също бяхме готови да изпитаме музикалните ритми под съпровода на организацията на Метрополис. Тресящите се стени на Asics Arena създаваха илюзията, че вътре музиката гърми до нечовешки висоти, но в действителност беше добре, комуникацията можеше безпроблемно да се извърши без излишно дрaне.
Първият диджей, застъпил зад пулта бе SHADE. Задачата му бе да предразположи публиката за тепърва предстоящите тежки парцали. Следващият диджей, нарамен с тежката задача да подгрее за главното име от лайнъпа, бе партньорът му в лейбъла Awesome Soundwave, Cristopher Coe, който изпълни live set. Това обаче не му попречи да вдигне всички и да зададе тон за силния остатък от вечерта. Неговата музика можеше да се характеризира с хаос и разпад, подплатени от дълбоката безмилостна пулсация на вечно присъстващите баси. По това време полупълната до преди малко зала вече започваше да прелива до такава степен, че заградените до преди малко части в края на залата вече бяха отворени за тези, ценящи въздуха и пространството си.
В два, вече беше време за човека икона, а именно Carl Cox. Неговата фигура, която човек трудно може да сбърка, бе посрещната от бурни овации, заменени с още по-бурни такива след традиционния му призив „oh yes, oh yes“. Просто казано, шейсет и една годишният британец е един великан в музикалната индустрия, който никога не разочарова и с възрастта само надгражда занаята и уменията си. Посетителите на предишните му участия тук бяха изненадани с новоприобщените в репертоара му бързи ритми, които ни държаха на крак по време на сета му. Ветеранът удовлетворява публиката независимо къде пуска, било то в Ибиса, където са любители на по-плавните ритми, било то из нашия край, където на почит са тупалките. Неговото майсторство зад пулта, комбинирано със светлинното шоу допринесоха за едно несравнимо музикално пътешествие.
След него застъпи Ben Sims с традиционния си каскет. Мнозина очакваха него с по-голям ентусиазъм дори от Carl Cox. Не случайно в момента има заслужена репутация на един от най-търсените и водещи техно диджеи в света. Бен е прекарал целия си съзнателен живот в изследване на всички аспекти на ъндърграунд денс музиката и това си проличава, слушайки как умело преплита множество тракове, за да създаде нещо единствено по рода си. Мнозина твърдяха, че партито тепърва започнало след неговото застъпване, но, разбира се, всеки е свободен на собствено мнение. Неговият сет, изпълнен със зловещи мистични ритми с темпо от 140 BPM, не остави много възможности на човек да си поеме въздух. След изпълнението на Ben Sims силите ни бяха на привършване и си отдъхвахме на трибуните заедно с другата част от публиката, хвърлила повече сила и пот от лекоатлетите, изявявали се в залата по-рано през седмицата.
След Ben Sims дойде ред и за българският техно титан Стивън и неговите минималистични парчета с хипнотични елементи, които разграничиха истинските ентусиасти на техно културата от „по-нормалните посетители”, които вече бяха напуснали залата. След час започна и обичайната б2б сесия със Зиги като музиката не се промени много спрямо соло сета му.
Някъде по това време ние също се запътихме към изходите щастливи от ударното завръщане на техно ритмите под Софийското небе. До следващия път!
снимка: Merry Vale
- Total: 0
