Както обикновено се случва, когато нямам планове за уикенда, музикалният ми GPS “DJambore.com” се включва и ме изпраща на неподозирано якото музикално събитие. Изминалия уикенд това бе „Love CHange Festival”, който се проведе за първа година в Ловеч.
Докато се усетя и вече пътуваме по магистралата и улисани в сладки приказки за фестивала и участващите групи, изпускаме отбивката за Ловеч. Не след дълго обаче сме обратно в правия път, който ни отвежда до мястото на събитието – старите казарми в Ловеч. Гласът на Рут Колева ни подсказва, че сме на правилното място още преди да сме наближили.
Навлизаме на терена, след като любезно ни закичват с фестивални гривнички и оставаме приятно изненадани още от пръв поглед. Сцената се вижда отвсякъде и няма нужда да се буташ с тълпата. Палатковият лагер е на сянка и можеш спокойно да отмориш до късно сутрин, за да имаш сила да купонясваш на воля. Сядаме на тревата с бира в ръка и се наслаждаваме на “Fever” на Рут Колева. Изведнъж някой се приближава зад гърба ни с реплика „Тук е ВИП зоната, ще ви помоля да напуснете“. Стряскащо нали? И аз се вързах. Обаче нямаше страшно, защото деленето на хората на ВИП и не- ВИП не е в стила на „Love CHange Festival”, просто един приятел беше решил да ни избъзика. Радостни от неочакваната среща, си казваме наздраве и аплодираме „Мастило“, които излизат на сцената.
Вики от „Мастило“ си говори с публиката на „ти“ и скоро всички са на крака. „Моите кафеви очи“, „Въглехидрати“ и „В ръцете ти е най-добре“ подгряват атмосферата, за да може „Sweet Life Society” да застъпят след това. Първоначално два саксофона и тромпет засвириха, а микрофонът стоеше самотен все едно вокалистът е невидим. Изведнъж гласовете се материализираха и се започна: „Prima di ogni prima”, “My sound”, “Hard on”… На сцената се появи и вокалистката на групата и увлече всички в бесни танци, включително и мен. Първоначално си мислех, че музиката на „Sweet Life Society” е по-скоро суинг или джаз, но всъщност беше микс, може би, и от дръм енд бейс и рага.
Добре разбърканите стилове в комбинация с перфектното изпълнение презаредиха тълпата с добро настроение, за да може да посрещнем в екстаз „Morcheeba”. Тя държа на крака публиката до късно през нощта и накара всички жители на Ловеч да се гордеят, че са домакини на „Love CHange Festival“.
Презаредени от емоции си тръгваме от Ловеч с мисълта да се върнем догодина за „Love CHange Festival 2018“, защото това, което най-много обичам на фестивалите е, че покрай познатите банди, винаги изниква и някоя нова за мен група, която буквално ме взривява музикалния ми GPS от еуфория.
- Total: 0
