The Chemical Brothers са английско електронно дуо, формирано в Манчестър от Tom Rowlands и Ed Simons през вече далечната 1989 година. Те могат да се похвалят с 6 албума, достигали до първо място, 13 топ 20 сингъла във Великобритания и цели 6 награди Грами. Емблематичното дуо, гордо нареждащо се до легенди като The Prodigy, Fatboy Slim и The Crystal Method, е „виновно“ за извисяването на big beat жанра до нивото на популярната поп култура.
Дори и толкова сбито преразказано, е ясно, че посещението на такива изпълнители в България, е събитие, което всеки фен на електронното звучене би искал да преживее… A когато си изпуснал първото им гостуване през 2019 г. (като автора на този скромен текст), присъствието е вече за-дъл-жи-тел-но. Тук е моментът да спомена, че друга част от екипа на DJambore.com имаше късмета да посети гореспоменатото им първо участие и си прекара много добре, както можете да прочетете тук, та, не се подвеждайте от заглавието, което изразява чувствата само на автора.
Събитието бе организирано под шапката на Breeze Festival и се състоеше в Арена София (бившата Арена Армеец). Именно натам се отправихме след 21:00 ч., веднага щом приключихме с работните си задължения.
Хубавото на събитията с известни изпълнители е, че се събират много хора, доста от които познати, с които вече все по-рядко се засичате поради случването на живота (мамка му), та, да слушаш яка музика и да се видиш със стари приятели, си е направо 2 заека с един куршум.
За добро или зло видяхме много любими хора, изпозабравени приятели и готини познати, още докато се придвижвахме към вътрешността на залата. Озовахме се в сърцето ѝ около средата на сета на Kink – друг голям изпълнител, който не спира да прославя затъващата ни все повече родина из всички краища на света. Ако си от по-старото поколение, може и да не знаеш кой е Kink и се надяваме да си се заредил от пре-доброто му настроение, позитивната му енергия, техническите му качества и музикален вкус. Всички останали искаме да пием с ушите си от сока на Kink при всеки удобен шанс, защото знаем, че той пуска много повече извън, отколкото на родна земя. Пожелаваме му да продължава все така, докато има енергия и желание. На сцената с него успяхме да видим половинката му Rachel Row и сподвижника и съ-лейбълеца Raredub. Kink пускаше неговото си звучене, музиката беше здрава, на моменти чак ни се стори, че ще е по-„мощна“ от това, което следва.
снимки: Lemouserat
Танцувахме, залата се пълнеше, нареждахме се на дълги опашки за питие преди да започне шоуто и тръпнехме в очакване до около 23:00 ч., когато Tom Rowlands и Ed Simons излязоха на сцената. Имахме късмет, покрай снимането, да зърнем двамата ни герои със собствените си очи от много близо, което засили кулминационния момент.
Първите 30 мин. бях погълнат от случващото се пред очите ми и не мога да изразя напълно какво чухме, но съм убеден, че измежду траковете имаше няколко нови песни и Do it Again. От DJambore.com много харесваме визуализациите, съпровождащи сет на The Chemical Brothers, и освен музиката, очаквахме и визуалното шоу с нетърпение. А то си бе на очакваното високо ниво. Новото шоу, очевидно съдържаше части, които сме виждали и преди, но друго си е да са ти пред очите, на живо.
С течението на времето се примирихме, че емоционалното ни пътешествие е приключило и започнахме да гледаме по-трезво на нещата. Чухме Star Guitar, Hey Boy Hey Girl, Escape Velocity, Free Yourself и други знайни и незнайни песни. Оглеждахме се, разни групи от хора се забавляваха, други не толкова. Животът е ин и ян, какво да правиш. В нашата компания си танцувахме лежерно, както подобава на високо интелектуално музико-любители. Горният етаж на залата изглеждаше празничък, което малко ни натъжи, но какво да се прави – музиката е изкуство и освен с мода, е обвързана и с качествен вкус.
Шоуто на сцената си беше много добре. Светлини откъде ли не, качествени визуализации на големия екран, балони, които бяха подхвърлени към публиката, пайети – каквото ти душа сака. Направи ни впечатление, че Tom и Ed не седяха статични, скрити зад контролерите и клавиатурите и миксерите, а при всеки удобен момент вдигаха ръце и дори излизаха извън музико-създаващата си крепост. Похвално, бих казал аз.
Сетът им продължи около 2 часа, а близо до кулминацията му чухме Galvanize (сещайте се каква беше реакцията) и Block Rockin’ Beats. Не успяхме да чуем нашия личен фаворит Believe, но какво да се прави. Шоуто им приключи с много добре изглеждащи и леко кощунствени визуализации, включващи иконо-подобни и други изображения. Тъй като вече щяхме да се пръснем, избързахме, за да изпреварим тълпата за тоалетната, а след това бавно, но славно се запътихме към изхода.
Коментирайки на прибиране, мнението на всички приятели за отминалото шоу бе високо и всеки си бе прекарал добре. Аз лично също споделям това мнение, като искам да благодаря на:
- The Chemical Brothers, че все още са на ниво и в кондиция, че да ни радват с музиката си;
- На Breeze Festival, че са ги букнали, за да имам шанс все пак да ги видя през живота си;
- На DJambore.com, че все още имаме силна позиция и сме желан партньор;
- На всички присъстващи в тази четвъртък вечер, защото инак щеше да е тъжно.
Като цяло, промоутъри, организатори и всички подобни – моля, викайте тези големи изпълнители, защото те са притегателна сила за нас, желаещите да ги чуем поне веднъж в този живот и защото точно те ни събират. Иначе си седим по къщите и гледаме клипчета от лайвове в ютуб… поне аз.
- Total: 0