SZIGET 2013 – остров на свободи, мъглявини и есмералди

DJambore.com се търкулна до Будапеща, за да се освободи и за да осуети SZIGET 2013 – The Island of Freedom.

/Дневник – 09.08.2013/

В три последователни музикално приключенско (не)реалистични драсканици ще грейнат  пак един след друг три дни на остров Óbuda. През август. Защото на всеки „зафестивил“ му се иска слънцето да залязва само на острова, а пък други все още се чудят какво толкова влече всяка година 400 000 зомбита на SZIGET . The Island of Freedom? (where nothing is for free:))

Необятна и предизвикваща е гълчавата на остров Óbuda по време на SZIGET. Не може да се обозре всичко и прекомерната алчност за присъствена принадлежност към всяко една „случка“ е нездравословна.  Ето защо, в кратце описанието на програмната схема обхваща две сюжетни линии: съзряно, пипнато, чуто и несъзряно, непипнато, нечувано.

Съзряно, пипнато, чуто

Жега, жега, жега се топи по маджарската земя. Ама на острова освен пот и боклуци се леят минерални бутилки, пръскат водни пистолети и утихва лек полъх от приветливия Дунав. Засилваме към Pop-Rock Main Stage, за да чуем

SEEED.

Германци, ама друг път. Свръх цветен и зареждащ катун от елегантно облечени латино и афро–американци (и всякакви – бандата е от повече от 10 души), пеещи на английски, немски и ямайско патоа. Професионалисти. Доволно подскачащи хора пред главната сцена усещат свобода в движенията. Бандата процъфтява още от 1998 г. в Германия, издават 4 албума между 2001 г. и 2006 г., за да си дадат почивка от 6 години. След последния им албум Seeed от миналата година, отново се изстрелват в световна фестивална орбита – доказано по-вдъхновяващи от преди.

Няма как без малко суетня преди

BLUR.

Когато The Island of Freedom стана заBLURен, вече няма как да не го приема лично и да се откъсна от „обективно“ описателната част. И да се върна в детството, за да превъртя пак около 10 песни и то все на Blur, за да дебна един и същи клип по MTV, и то заради зациклящ рефрен – So give me Coffee and TV, History, I’ve seen so much, I’m goin blind… И предвещаване на гостуване насън на Damon Albarn след лулабая No Distance Left To Run…

Видението на живо хем радва, хем разочарова. Толкова ли съм остаряла? И колко години трябва да се разпилеят, за да сбъднеш детска мечта и да установиш, че времето я е поддържало, ама когато най-накрая се осъществи става… статична.

Blur бяха безмилостни и изпълниха всичките си „големи“ хитове на галоп. Учудващо публиката не пееше познатите (а всъщност си бяха за масата непознати) текстове на The University, Tender, Boys and Girls… Отначало си помислих, че явно унгарците не са в час и ако Blur избухнат в България, Damon ще е нужен само като образ.  Сама отхвърлям предположението, след като долавям разговор на група англичани – „Че тия Blur имат само Song 2, докога ще я чакаме“. После се върнах на вярата в проблемното и невписващо се за масовата аудитория ЕГН. Е да, ама наоколо има доста чичковци. Наблюдавам ги с надежда, ама и те остават неми по време на Parklife. Абе, явно улегнали хора като мен трябва да си седят кротко и да слушат мумифицирани….

Всичко е добре, когато свършва добре – Blur се оттеглиха със Song 2. Всички пеят и куфеят -Луху-у-у-у-то върви на всякакви езици и възрасти.

Няма бис. Няма и подвиквания за такъв. OK. Pleased to meet you.

А ето как е било на Glastonbury 2009:

По време на лирическото отклонение на другата главна сцена беснеят

Emir Kusturica And The No Smoking Orchestra.

За Kusturica или хубаво, или нищо. Та, пак долових само слухове („Смъртта е непотвърден слух“) – за блестящи въртящи се китари, за хора, захвърлили патериците и нахвърлили се в джангъра. И тъй като го бях отдала на размисли и страсти, се зачудих къде са циганите на този фестивал (изключвам изпълнителите). Нали се намираме на свободния остров? Мнимо забавление на неразбиращи мизерията и радостта от нея чуждестранна младеж. Руси мяткащи се глави, ярко червени червила, тук-там няколко хипита и ни помен от събратята на изпълнителите. И пак така умислена, цитирам разговор между агента на DJambore.com  на сцената и англичанин при разцепването на Bubamara

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=Qg44qKSbsdQ]

АнгличанинЪТ(в почуда): You know this song? You really know this song?

Агент: Абе, I am from Bulgaria, бе…

Нищо нека има помайване и изкуствена свобода, че другата май липсва.
Всичкарникът от стилове за вечерта нямаше да бъде запълнен, ако не се бях отдала и на фламенкото на

Juan de Lerida & Hungarian Romengo band

в циганската палатка. Испанецът, пребиваващ във Франция сътвори мешавица от “Flamenco Nuevo” ft. туптене в стил ромска сватба. Juan e за слушане, тактуване и подскоци, не за описване:

To be continued… SZIGET 2013 /Дневник – 10.08.2013/ – остров на свободи, мъглявини и есмералди.