Лека-полека щъркелите и лястовиците започнаха да се преориентират на юг. Всички знаем какво значи това – време е да се възползваме от всеки слънчев лъч. Така и направихме тази Неделя, като излязохме да „подишаме“ малко музика…
Тази Неделя бе малко по-специална… В личен план – бях на първото си кръщене. В музикално-градски: имаше две много интересни събития в бетонно-паркова среда. Всички сте запознати с фестивала „София диша“. Тенденциозно музиката започва да заема все по-голямо пространство от него. Тази година нашите приятели от Subfactor имаха сцена на Шишман и Славянска. Паралелно се провеждаше и любимата ми лятна инициатива – Sun.Day.Air в Маймунарника.
… След прочувственото семейно събитие, веднага се насочвам към Шишман. Вървейки по Графа вече забелязвам талазите от хора, насочващи се към пресечката. Улицата е фрашкана до козирката с хора. Бързо, бързо се опитвам да се измъкна от тълпата и да открия сцената на Subfactor. Шепотът на музиката не закъсня…На ъгъла на Шишман и Славянска бе сгушена една целена тента, чудесна саунд система и много винили. Зад грамофоните вече бе застъпил Pierre – един от водещите на Subfactor. Плочите, които въртеше допълваха идиличния неделен следобед. Много лежерно и свежо хаус звучене изпълваше улицата. Децата си играеха и танцуваха – всичко вървеше по план. Основната задача бе, да чуем Vityaz-„музикалната машина, преминаваща през всички звукови терени“. Не чакахме дълго. Като по поръчка, след няма и 20 мин. чакане Витията стовари кейса си с плочи. Започнаха да се събират все повече хора, въпреки опитите на полицията да намаля музиката постоянно. Vityaz започна, усилвайки звука – напук на куките. Dub, house, deep, minimal преплетени през неговите ръце, звучат като жив организъм, който диша и се движи из Шишман. Музиката оживя и започна да привлича семейства, деца, изобилие от красиви жени, възрастни хора, идващи да видят к‘ъв е тоя шум. Това е работата на музиката – да обединява и събира хората. Времето напредваше адски бързо – отмина като август месец… За съжаление пътуването на Vityaz свърши по-бързо отколкото очаквах.
След него бе ред на Veselin Barzanov, а после и на Anatolkin. Общо взето преизпълних целта си и сега можехме да се присъединим при другите ни приятели в Маймунарника, където и Subfactor-ите щяха да се преместят по-късно. По пътя от Шишман до Борисовата стана тъмно. Приближавайки все повече към Маймунарника, започна да се носи тътенът на електронната музика. Казах: Това 100% e Kристиан (по-известен като Timewalker). Така се и оказа. Стилът му е лесно разпознаваем. Вариращ от монотонен и леко абстрактен dub, през невероятен tech, до чисто техно.
В Маймунарника нещата вече стояха по различен начин – повече хора, повече звук, отбрана публика и тъмнина, която е много важна и предразполагаща. Бяхме изпуснали част от артистите, но не може да се огрее навсякъде. Timewalker-ът ни развеждаше из неговите музикални хоризонти, без да губи време. Лека-полека нещата започнаха да отиват към техното. След него се очакваше да излезе Ivo Graves – всестранно развит артист, който няма нужда от представяне, а всеки, който не го е слушал – веднага да поправи грешката си.
Техното плавно взе връх в звученето. Децата отново се разтанцуваха – доказателство, че всичко върви по план. Кристиан предаде пулта на винил ветерана. Ivo започна с малко dub, малко tech… не се бави много. След 2-3 парчета техното потече с пълна сила – неговата любов. Тягата дойде…Тук полицията не можеше да се намеси… Искам всяка Неделя да е като тази. Хората не се интересуваха, че утре е понеделник – просто се забавляваха.
Изпод тъмнината зад пулта се подаде силуетът на „руският брониран съдеход“ – Vityaz. Което предвещаваше само още хубави моменти. След около двучасов техно сет на Ivo, бе ред на Витията да се намеси. Явно „дишането на Шишман“ не му беше стигнало, за наше щастие имаше нужда от още… в по-подходяща атмосфера, време, звук и настроение. Щафетата веднага бе поета и музиката отново оживя и почна да пъпли навсякъде. Часът минаваше 00:00, времето, което бе обявено за край на партито – „Ще продължим докогато искаме!“. Не след дълго зад пулта застана и организаторът на Sun.Day.Air – Raine. Двамата започнаха да пускат b2b.По отделно и пак заедно. Line up-ът вече нямаше значение. Безвремието на Неделята беше обзело всички. Хората постепенно намаляваха, но музиката не спираше.
Около 02:00 ч., когато реших, че вече е време за прибиране, вече бяхме останали по-малко от 20 човека, а те не спираха… Усетиш ли магията на музиката, дните нямат значение.
Поредната прекрасна и специална Неделя. Лятото може да си отива, но неделите са безкрайни… ако разбирате какво имам предвид. Септември наближава, ще се видим там.
https://soundcloud.com/waveshapingcircuits/continuations
- Total: 0
