Dream again in your way
Always knew that you would
Loose yourself to the scene
Am I only a dream
Лета наред те помня все така… Заблеян около няколко зачеркнати фестивални дати, в които се готвиш да влееш слухова екзалтация, почерняващо слънце, вятърничави истерии и облачни вечери. Няма да забравя и подскачащата ти глава пред главната сцена на тазгодишния Spirit of Burgas… А какво помни тя?
Не, не ми отговаряй, знам – спомняш си всички последователни действия, които са те отвели на плажа и са те върнали вкъщи. И тази година беше на вълна No Regrets, дори Robbie да не си изпее песента (в буквалния и пре-носния смисъл 🙂 ).
Стъпка 1: ПОДготовката
Купуване, размяна, печелене, злоупотреба с вещества и билети за Spirit of Burgas. Колкото и да не ти се иска, колкото и да се пазиш на сянка от врявата, да хипстерееш и да се правиш на тИмИрут (етикет, употребяван често през първата вечер на Spirit of Burgas 2015, лепящ се по неволя върху хора, които искат да се отскубнат от зловещи фенове на Robbie…) няма как всеобщата медийна и приятелска истерия да не те залее като вълна на червено знаме. Няма накъде да бягаш. Няма и как да пропуснеш Kasabian live… Подготовката е безмилостно жестока. То не са букинги, схеми, трансфери, приложения и предложения, то не е чудо. Ама няма как – искаш да те помня(т) все така…
Стъпка 2: Pass The Courvoisier
Подготвил си сценария за пребиваването на феста и по другото Черноморие и се чудиш къде точно ще са приятните издънки тази година. Освен Spirit of Burgas 2015 други събития дебнат в близост, за да осмислят по-ранното плажно нахлуване и неусетното посрещане на мокрия изгрев – MO’HORIZONS на 4-ти август в Градина, на следващия ден подготвяне за DUBIOZA KOLEKTIV в Малката Текила (където можеше да пийнеш по няколко малки с всички от бандата) и същинско избухване с изрудите от Босна и Херцеговина на 6-ти август. Какво повече му трябва на морски човек, за да протърка петички и ръчички? И да – помня те на Каваци пак така, както в Маймунарника – съдран от кеф и бойни скокове. I’m loving angels instead? Не мислА…
Стъпка, подскок 3: Spir(i)t of Burgas Day 1
И изгрява 7-ми август. Крясъци Robbie-e-e-e! (чете се, както се пише – Робиеееее) още по време на изпълненията на Milow и Kwabs. Изненади – малко. Мястото си е същото – централният плаж на Бургас, ама сцените са само две. Въпреки обичайната тарапана, опашките, клатещите се тоалетни (може би странният наклон на ВеЦеТата се дължеше на невъзможността да си купиш сокче без водка) духовете са фестивално разгонени и на тълпите им е хубаво и еуфорично. Златният кръг за твое и мое съжаление е почти празен, докато магнетичният Milow показва нагледно и наслухно мелодичната си технология. Толкова добре му се получи, а истинските му фенове не бяха Front Stage. Жалко. Следващият път нека го слушаме в столичен клуб…
Kwabs на сцената. Повечето от върлите фенове на Robbie Williams в злия „златен“ кръг не забелязват какво се случва на сцената и не чуват силния глас на 25-годишния британец. Do I wanna know? Викат си „Робие-е-е, айде-е-е!„, върло резервират местата си по-близо до сцената (кой с кърпи, кой с огризки от чаши) и те мачкат фронтално с призиви – „Бейбйе, бегай да мина„. Жалко. След Kwabs най-сетне им става интересно – шоуто на Роби за-по-чва! Let him entertain us. И Той го прави. Професионално, по британски. Нищо спестено, нищо излишно. Мера според мера. Разхождане по всичките му лица и превъплъщения; самоирония и забавен диалог, в който всеки иска да си каже своето и се чувства специален. И да не си от тези с резервациите, няма как да не участваш. Всичко във FEEL. Смисъл в Bohemian Rhapsody. И финал, който публиката си изпя сама, за да го изпрати. Та, повечето хора си хванаха собствения път след My Way за изнизване от Spirit-a. Други запазихме и подпалихме духа си със Stereo MC’s и станахме част от балканската мешавица на сцената На тъмно До светло…
Стъпка, подскок 4: Spirit of Burgas Day 2
Вторият ден на Spirit of Burgas 2015 пропъди масовката за Robbie и довя агитки за мен и теб познати. Някак всичко си дойде на мястото. Дори тоалетните се изправиха. Българският съпорт на Kasabian разчекна приумицата, че тук не се случва нищо ново. Напротив – Jin Monic и Hayes and Y показаха, че струните не са вехти, а продължават да се опъват здраво…
Бясното чакане свърши. Пурпурно лилав екран 48:13. KASABIAN. Bumblebeee. На сцената са петима души, които те довършват. И всичко свършва. Няма Spirit of Burgas, няма плаж, няма резервация, а май и гравитация. Музика дрога, предизвикваща масови палежи. FIRE. И обстрел на целия фестивал. Въздухът е свеж, но не достига, защото сетивата приютяват няколко потока от удари, рифове, дайрета. От време на време морето и звездите напомнят за себе си и се завъртат. Време ли е за Goodbye Kiss? Да, както и за кавър на Praise You, разцепващ към L.S.F. Няма накъде повече. И ти, и аз искаме още, ама няма накъде повече. Струва ни се, че публиката днес вика, моли се, стене за още един бис по-дълго и силно, отколкото тази на Robbie Williams. Може би.
Настава време за гръм и бяс, за Ревюта и реге. Зарибяващо разнообразие и освежаваща малолюдност дебне отвсякъде…
Стъпка 5: Back to the primitive
Та, аз те помня все така – на задно кълбо, с крака на 48 и туптящо гърло на всяка 13-та секундa, носещ Stеvie на ръце и коленичил пред една империя… А сега си вкъщи и ще останеш за кратко онака – втренчен в екрана и клюмнал по носталгична морско-фестивална вече отминала истерия… Докато пурпурно лилавите вълни не те залеят отново.
[flickr_tags user_id=“99590305@N07″ tags=“Sob15″ randomize=“true“]
Вижте също и:
- Total: 0
