Вторник вечер в Сам дойдох. Нямаме резервация, но си намираме маса. Сам дойдох е кръчме в една пряка на „Стамболийски”, а как се озовахме на Сточна гара? Ами, случайно…
Обичайната обстановка – портрети, стари ски и раница с манерка, ни гледат от стената. Пиано, камина и надпис „Пълното изтрезняване води до пълна и внезапна смърт”. В книгата за препоръки, ако искате оставете мнение, а ако трябва да положите морно чело, няма да е зле да се отбиете до тоалетната.
Атмосферата все пак тази вечер е малко по-различна, никъде не е обявено май, но по едно време една китара и един плътен леко дрезгав глас привличат вниманието на хората по масите. Бандата „Сточна гара” май сами са дошли и запяват, и засвирват на китара, хармоника и един инструмент като свирка, който не знам как се казва, но и ZAZ свири на него.
Китарата на Камен кацата и гласът на Пламен Александров приковават вниманието на публиката с доброто изпълнение на блус, рок и разни рими: „пак ме гледаш от засада, гледаш ме с жадни очи, номерът ти май не върви, bye bye bye”… Припевът на следващата песен споменава „стой си в Каспичан”… Предизвикват се размисли за баба ми от Каспичан и Каспичан село ли е, град ли е. В едно няма спор – първата ЖП линия в България не случайно е от Русе до Каспичан и чак после е продължена до Варна.
Аплодисменти се чуват от всички маси, а дуетът отива за по цигарка в дворчето на кръчмето. Тази вечер вратата е отворена, за да могат и масите отвън от „отделението за повишаване на квалификацията” да чуват музиката. Последни акорди замират и всеки си тръгва и потегля на някъде: кой към в къщи, кой към някоя гара, но важното е, че всички сами са дошли и са си тръгнали и в главата им звучи музиката на „Сточна гара”.
- Total: 0
