Последно пускане за деня по глетчера. Еуфорията тресе телата ни след цял ден каране на ски и сноуборд в „Двете Алпи – Les Deux Alpes”. Имаме среща с другите от групата в 15:00 ч. Мястото днес е „Pano Bar”, за да избухнем по алпийски.
И докато пяната на бирата ми започва да кристализира от минусовите температури, краката ми горят, движени от ритъма на музиката. Диджеят мята от пулта в кулата си цветни маски. Маскирани или не, продължаваме да куфеем въпреки студа. Замайвам се, дали от бирата, дали от надморската височина, която е някъде над 2 000 м. След поредното наздраве и снимки с останалите, решаваме да се пуснем с бордовете и ските до вратата на хотела ни в курорта, вместо да си взимаме лифта.
На следващия сутрин, карането започва рано. От около близо 200 писти почти всичките работят. Времето е слънчево, а снегът е над 3 метра. Мястото е „Alpe d’Huez”, а ние току-що сме пуснали 16-километровата черна писта и сме точно в 15:00 в бар „La Foulie Douce” за après ski party-то.
Изгубих някъде по стотиците писти останалите от крю-то. След проверка на раницата ми, в която имаше само каска, маска и ръкавици (нищо интересно за охраната) ме пускат да вляза и започвам да се промушвам между тълпата. Чудя се, да не би да ме е треснала височинна болест или халюцинирам, но всъщност се оказва, че не. На високата маса над публиката се носи цигуларка, която свири в такт с електронната музика. Ди джеят е в поличка на балеринка, а всички в бара са в такъв екстаз от музиката и от карането, че имам чувството, че ще фръкнем…
Пращам смс на крю-то да зарязват карането и да идват в бара. Стига толкова каране за днес, време е за парти, но как щях да намеря другите в тази блъсканица, не ми беше съвсем ясно. След първата бира, обаче ми се проясни. Огледах се наоколо, но няма свободни маси. Върху всички маси се качили скиори и бордисти и танцуват. Забелязах обаче един свободен парти стол и веднага се метнах на него.
Отгоре картинката беше съвсем различна. Фиксирам веднага познати субекти и ги привиквам в орбитата на планетата ми около парти стола. Цигуларката обаче си няма собствена орбита и циркулира от маса на маса, все едно познава цялата галактика и вселената е нейна. Шампанско гърми за отпразнуване на жестокия ден за каране и фойерверки избухват в небесата. Публиката не иска да си тръгва и вика ди джея на бис, който естествено отвърна с поредното парче, което кара всички да изригнат още веднъж преди да се пуснат на шус.
Но отърване от парти баровете в Алпите няма и накрая на пистата ги чака друга сцена, в която питиета тепърва се зареждат , а колоните бучат със страшна музика…
- Total: 0
