Жадуваш вместо постоянно да слушаш за пандемия, да чуеш нова ПЪНКдемия? Оглеждаш се за нещо ново и свежо на БеГе сцената и сънуваш как пак се вихриш в мошпита? Помагаме в търсенията ти като те запознаваме с Против Всяка Власт. А причината да ги хванем „на къс бас“ точно сега е участието им в PUNX PICNIC КАМЧИЯ 2020, който ще се проведе между 17 и 19 юли тази година.
anna: Здравейте, Противници! Изобщо не изглеждате противни, даже напротив. Кои са Против Всяка Власт и ЗА какво се борят?
Радо: Зад най-ударния и силов инструмент – барабаните, се подвизава най-нежната част от нас – Веси, което много ми допада като комбинация.
Върху струните издевателстват Иво (китара) и Тоникса (бас), а аз (Радо) съм този с крясъците, като в последно време и другите ми пригласят.
Повечето неща, за които се борим, можете да откриете в текстовете ни, като се надяваме скоро да успеем да качим няколко демо записа, за да има и от къде да се чуят. Самото име, което си дадохме, също е по-скоро позиция.
Нека поясним, че под ”власт” не визираме единствено кръвопийците по парламентите. Тя може да бъде намерена навсякъде и под всякакви форми. От банките, държащи в плен на омагьосаните си кръгове толкова много от нас, до шефа, който те изцежда на максимум, и в замяна на това ти хвърля трохи, стигащи ти точно толкова, че да се върнеш и на следващия ден на работното си място, но не и да имаш шанса да се откъснеш от системата.
Силуета на властта може да откриете и в някой, тероризиращ психически или физически семейството си, а покрай карантинните мерки тези случаи зачестиха с пъти. Бруталните ферми за добив на кожи, и какво ли още не… Живеем във време, в което можем да създадем всякакви материали, едва ли не, от въздуха, но защо да не одерем живи 20 000 норки например…
Стотици хиляди хора умират всеки ден заради войни, подклаждани именно от жаждата за ПАРИ и ВЛАСТ.
Цялата система е такъв жесток затвор за планетата ни и всичко живо на нея, че единственият изход, според нас, е тя да се срине, а не да се замени с друга. Ясно ни е, че това няма да стане с песни и концерти, но те са път към това да освободим себе си и да успяваме да се запазим, такива каквито сме, въпреки всичко.
Това ли ви кара да свирите пънк? Вярвате ли в максимата Punk’s Not Dead?
Веси: Хи-хи-хи, абсолютно, да. Докато има хора, които свирят/слушат/вярват в идеята, ще има и пънк, според мен. Какво ни кара да свирим пънк, може би криворазбраната идея на обществото за истинските ценности в света ни, и това е един от начините да кажем, че не сме съгласни как функционира то и цялата система около него. Но честно казано, за мен, най-вече енергията да свириш на живо – да зареждаш хората, те да зареждат теб, да бъде споделена тази идея! По репетиции винаги много се забавляваме, също така…
Тони: Ха-ха, май свирим пънк точно, защото никой не ни кара! Всеки си разбира различно нещо, като чуе „пънк“. За мен това е някаква идея, която винаги ще съществува…
Радо: Ха-ха-ха, ами както е имало време, в което съм драскал навсякъде Punk’s Not Dead, така и съм си татуирал с лявата ръка (десничар съм) върху дясната ”пънк ис деад”. Ако ще хвърляме фрази за пънка, любимата ми е – пънк преди всичко значи борба, да се изправиш САМ срещу света. А защо пънк… просто така чувствам нещата.
Иво: Мисля, че чрез пънка можеш да изразиш, без излишни увъртания, болния, недъгав начин на мислене на обществото, което се е вкопчило в „нормалното‘‘. Обществото, което се е примирило и е приело за нормално това работодателят да си прави гаргара с теб.
Вече все по-малко вярвам в Punk’s Not Dead. И говоря за БГ пънк сцената, която според мен е останала във времето и има прекалено малко действащи групи, които правят нови неща. Не знам на какво се дължи това. Интерес има откъм фенове, но до там стигат нещата. Това са ми наблюденията…
А наблюденията ви извън пънка? Какви групи ви вдъхновяват? Кои от съвременните БГ банди харесвате?
Веси: Аз лично съм ужасна музикална гювиндия… слушам всякаква музика, стига да е качествена и стойностна. Смятам, че за да се оцени напълно тя, човек трябва да премине през всичките й форми, вариации и стилове. Може би сега е редно да вметна, че излизам от много музикално семейство – от малка съм закърмена с рок и хард рок от баща ми (Pink Floyd, Deep Purple, AC/DC, RHCP, etc.) или пък неща тип – Tony Hawk Pro Skater 2, покрай брат ми, целият компилейшън ми е дълбоко в сърцето! Около 7 клас започнах съзнателно да си търся и подбирам музиката и тогава настъпи голямото приключение – от Pantera, Down, Lamb Of God, Chimaira, Devildriver към по-алтернативни неща като Fear Factory, Guano Apes, Limp Bizkit; гръндж вълната също не ме подмина – Nirvana, Alice In Chains, Pearl Jam… прослушах и The Prodigy , които са една от най-великите банди в историята на музиката според мен. С напредване на пубертета (който не беше никак лек :D), започнах да слушам доста по-криви неща – John Frusciante и соловата му кариера направо ме бъгна всячески, ха-ха-ха – Polvo, Ataxia, Unwound, Sonic Youth, Tool, A Perfect Circle, Gojira, Godspeed You! Black Emperor, Mogwai... Чак с влизането ми в университета настъпи по-сериозното изпълване на плейлиста с пънк, хардкор и грайндкор. Неща тип Suicidal Tendencies, Blood For Blood, Integrity, Napalm Death, Discharge.
Имаше една поредица от събития, които доста ми повлияха, а именно животът ми в САЩ, където бях на бригада 3 пъти. Попадайки в Ню Йорк, смея да твърдя, че направо преоткрих хип хопа като музика, с целия му вайб и усещане за нещата – Souls Of Mischief, Gang Starr, A Tribe Called Quest, Funkdoobiest, Wu-Tang Clan, Naughty By Nature… от по-ъндърграунд деветдесетарщините – Dead Poetz Society, InI, Pete Rock, Square One, Black Star, Shrlock, Thrust, Double Life…. а има и един японски изпълнител, продуцент – Nujabes, който прави брутални инстурментали!
В интерес на истината в момента слушам толкова много хип хоп, че започвам да се чудя реално към коя субкултура принадлежа наистина, ха-ха. В момента започвам работа по създаването на солов проект, с участието на други мои приятели, който ще бъде именно хип хоп. Също така, групи и артисти като Borads Of Canada, Aphex Twin, Tricky, Morcheeba, Thievery Corporation, Fatboy Slim, Chemical Brothers, Deep Dish, също са ми повлияли много. Слушам и доста drum&bass напоследък – State Of Mind, Black Sun Empire, Commix. Обожавам и диско! Всичко, що е old school ми пълни душата. А листата е безкрайна, така че ще спра до тук.
Що се отнася до българската сцена, действащи групи и към момента – Indignity и Outrage са ми страшно присърце, Delate, Garrotta… приятели сме всички – познаваме се! Razgruha, Savage Ravage, Warscum, Coprostasis, Wrong Decision, Expectations, Last Hope, Оdd Crew (Тук искам да отворя скоба, и да благодаря специално на Бонзи, който ме научи да свиря на барабани!)… Обожавам Junky Art/Junk Yard, които за съжаление се разпаднаха преди 5-6 години… както и Ънален Диспут. Smallman, Иван Шопов, Оратница харесвам също, Мерудия…
- Total: 0
