Радо: Реално най-силно ме вълнуват текстовете, ако група или изпълнител успеят да ме нацелят, стиловата рамка много бързо пада.
Откъм хип-хоп например първо ме улучи Keny Arkana, a No Pasaran на Нокаут винаги ще е сред върховете ми. Правим наш си вариант с текста на Йонче Христовски – Ако умрам ил загинам, а не рядко се будя с плоча на Чайковски.
Иначе за всички маниаци на тема стилове ще кажа, че всичко от The Selecters до RAZGRUHA слагам просто под знаменателя „наща си музика”, ха-ха.
А иначе голяма част от израстването и формирането ми се свързва с Битов Терор. Indignity са също неизменна част от заобикалящите ме звуци. Те като личности са и една от причините Против Всяка Власт да съществува, защото когато миналото лято заминах да бачкам във Варна, пламъкът ми за такива неща направо тлееше заради разни случки. Ходенето на техни репетиции пак наля бензин в нещата.
Точно на „Punx Picnic” чакам с нетърпение да чуя на живо новите неща на Delate, защото на диска вече му стопих лагерите. Самото представяне на новия им албум трябваше отдавна да е минало, но корона лудостта попречи това да се случи.
Всъщност, за да не стане едно безкрайно изброяване, ще кажа, че с група приятели се надяваме близките месеци, списание, върху което работим да стане факт. С всеки негов брой ще върви и диск с компилация от точно такива банди. Ще се казва Контра Култура, оглеждайте се за него.
Иво: Много зависи от периода в който
съм се озовал. Гръндж сцената ми е повлияла доста и продължава да го прави. Но
като цяло съм минал през доста стилове от
Elvis до Red Hot Chili Peppers, и от Nirvana до F.O. В дълги обяснения мога
да се вкарам но… Pearl Jam са супер яки!!!
Откъм родните банди – No More Many More и Der Hunds се доближават до моментното ми музикално състояние и мисля, че те са искрицата в БГ алтърнатив музиката. Иначе се кефя и на Нещо Цветно‚ Боли Ме Фара‚ Битов Терор‚ Odd Crew , Обратен Ефект, ПИФ… абе, доста са…
Тони: Слушам всякакви работи. В топ групи за мен в списъка са: Lightning bolt, Blackbird Raum, на John Frusciante “Niandra LaDes & Usually Just a T-Shirt”, The Prodigy, Morphine… Като се замисля тоя списък край няма. Не съм сигурен кое се води съвременно и коя група от кога я има, честно казано. От всички банди, които пребивават на този вид сцена, не мисля че има такива, които да не харесвам. Съпорт дъ локалс… стига да не са тъпанари…
Иха, изброихте много яки групи, някои от които дори бях забравила. Мерси. 🙂 А, има ли власт, против която да НЕ сте?
Иво: НЕ! Самата дума ми действа като махмурлука, който имам в момента, и ми се драйфа. За едното има лек (бира), а другото – дори с тел не можеш да го изстържеш. Не знам как и защо, но властта наистина променя, разтърсва хората и ги кара да се държат с другите като с нищожества.
Радо: Цялата идея за налагане на едно същество над друго не ми се нрави. Дайте да си спретнем една утопия, ха-ха-ха.
Освен по време на Punx Picnic Камчия къде да ви слушаме през лятото?
Веси: Поради противоепидемичните мерки, които се взеха, за съжаление това лято отпаднаха няколко наши потенциални участия. Изобщо, кризата около вируса налегна доста тежко не малък брой свободни артисти и музиканти… за сега, официално, само Punx Picnic-ът ще се състои, но кроим разни планове с Радо да организираме оупън еър концерт край София, така чe – stay tuned!
Радо: Един нелегален концерт ни се върти в главите с Веси. Ослушвайте се, защото ще бъде от уста на уста.
Тони: Идвайте на репетиции, ха-ха-ха, въпреки че входът излиза малко солен понякога. Зависи дали сме закъсали за бири. 😀
А на кои европейски фестивали обичате да си пиете и размахвате бирите?
Веси: Аз лично нямам чак толкова опит с фестивалите в Европа, до момента май само на Exit съм била и останах доста впечатлена. Spirit Of Burgas беше страхотен фестивал, който ми липсва страшно. В Щатите на Psycho Las Vegas доста се изкефих, където видях куп любими артисти. Иначе, бих посетила мероприятия като Obscene Extreme, Download, Brutal Assault, Graspop, Wacken…
Иво: Не съм ходил. Но Woodstock ’94 ми изглежда да е бил як, ха-ха-ха.
Радо: Последните няколко години не съм пропускал Vive Le Punk Rock – Festival In Athens – някъде из февруари. Най-смисленият пък, на който съм присъствал, в последните 3-4 години, бе пиратският фест в една гора до Вергина – отново Гърция. Истинското му име всъщност е 3 HMEPO Festival TEXAS ΖULU. Всички приходи от бара отиваха за адвокати на арестуваните в тогавашните протести, а на всичкото отгоре свириха Disorder, имаше и река…
Велика случка от квартала, в който сте расли (питане вдъхновено от текста на „Краен квартал“ – Краен квартал, Only For Local, в тебе пораснах по-щастлив от крал!!)
Веси: Като бях на 6-7 г. и с най-добрата ми приятелка от входа
решихме да си направим уж кратка „екскурзия“ с колелата из квартала,
а не се прибрахме с часове след полунощ. Нашите толкова се бяха притеснили, че
за малко да ни пуснат за издирване. После бях доста дълго време наказана…
Радо: Т’ва е малка част от едно
безкрайно криво денонощие. С Иво, Вели и Мишо бяхме в градинката, а голяма
част от приятелите ни се бяха събрали в къщата на Владо, която е на същата
улица. Внезапно ни осени идеята, че Велимирището има книжка и кола от едва
няколко дни и никой от хората в къщата не знае това. Как да изпуснеш възможност
да се изгавриш с приятел.
Метнахме се в колата и още с излизането на заден, без никакви светлини, за да не ни види някой, Вели успя да се натресе в личния автомобил на едно ченге. Само по себе си това бе страхотно, защото той не изпускаше възможност да викне полиция, щом види, че вечер сме се събрали в детската градина.
Вече се бях обадил на Светльо с молба да излезе за малко на улицата, Вели спря пред него, скачайки на спирачките, а останалите изскочихме с шалове и маски по главите и го навряхме на задната седалка, и отпрашихме с пилене на гуми.
Любимото ми нещо в тази история е плод на случайността. Всичко се случва в тъмните и тихи части на нощта, на малка квартална улица, но разбира се, се намери дядка, който да седи на тротоара и да наблюдава всичко с увиснало чене. За него малката ни шега си бе реалност.
Иво: Много са но: Със Светльо ни беше скучно. Бяхме до „Била“, която беше затворена и тогава съзряхме една отключена количка. На Светльо му хрумна гениалната идея, че Радо ще се изкефи, ако му я подарим, и така взехме количката, в която се возехме и двамата, първо той, после аз, но се наложи да пикаем, и когато тръгнахме това да правим, като по филмите, една сотаджийска кола спря поднасяйки. Слязоха двама охранители с въпроса „Ще крадете ли още?“
Всъщност не помня много, но това което знам е, че ме свалиха с един шамар, а аз се свих на кълбо, за всеки случай, ако започнат да ме ритат… инстинкт ха-ха-ха, сега като се сетя е смешно. После ни накараха да върнем пазарската количка и както казваше Светльо, „се правеха на доброто и лошото ченге“. Оказа се, че охраната е звъннала за подкрепление, защото го е било страх да се разправя с двама пияни, с бутилка ром… е, така и не си получи подаръка Радо, но се донапихме и с него. Приключи с падане от една маса на една затворена кръчма… абе, беше яко!
Тони: Като бях 7-8 клас, тъкмо се бях зарибил по пънка и бях започнал да ходя на гребен, та не след дълго се запознах с един пич от квартала, който имаше подобни интереси. Тогава беше много модерно да се драскат свастики и решихме, че трябва малко да ги поразчистим. Вечер излизахме да ги задраскваме и да си пишем наши работи по стените. Дотук добре, ама не съобразих че съм единствен от квартала с гребен, и че почти всеки познава другите келеши в околността. Прибирам се веднъж след училище и на едно малко кръстовище, върху бялата стена на блока, в единия ъгъл, с големи червени букви пишеше „Тони е мишка“. И това го замазахме, ама използвахме някакъв евтин флакон, който след няколко месеца избледня, и отново си се виждаше, накрая реших да го оставя и си ме радваше няколко години, преди да боядисат стената.
Ха-ха-ха, велики интимни истории от квартала. Много ви благодаря за тях и за готиния разговор. Като за последно – изкрещете силно нещото, което иска да излезе от вас сега. 🙂
Иво: НАПУСКАМ… работа.
Радо: След снощи не искам и да си помислям за крясъци, ха-ха-ха…
Тони: Тука ме хванахте неподготвен…
Веси: СПРЕТЕ Земята, искам да сляза. 😀
- Total: 0
