Страхотната лятна фестивална програма в България, която вече прославихме няколко пъти, продължава с пълна пара. Следващата спирка на DJambore.com фиеста екипа е небезизвестния Solar Summer Festival. За втора поредна година екипът на Yalta превърна продуктивното Бургаското пристанище в епицентър на електронната музика по българското Черноморие. На бреговете на южния ни морски център, където преди близо 120 години лично Княз Фердинанд I тържествено открива съоръжението за търговско корабоплаване акостират четирима от най-популярните имена на техно и хаус сцената, а именно Loco dice, Joseph Capriati, Nicole Moudaber и Adam Beyer.
споделя: Никола Ч.
Миналогодишният тридневен електронен маратон явно дойде в повече на екип и публика и тази година форматът беше съкратен до две вечери, което и за нас не беше чак толкова лоша идея. Нека отбележим, че тази година пък Solar Island е два дни, но ние предпочитаме нощните музикални забавления.
Връщайки се към предишното издание на Solar Summer, ни обземат наелектризиращи емоции. Именно затова и тази година искаме да посетим тази фиеста на качествения електронен саунд. Solar Summer се опитва да се завърне към най-силните си времена, когато се провеждаше на Какао, годините ще покажат колко успешно. Тазгодишният лайн-ъп не изостава по никакъв начин на миналогодишното издание въпреки силно популярните имена, които разтрисаха спокойните Бургаски вечери тогава.
Имаше известно премеждие, което помрачи няколко дни преди съдбоносния уикенд, а именно липсата на свободни стаи в цял Бургас поради концерта на Arctic Monkeys. За щастие три дни преди феста се освободи стая и изпълнени с ентусиазъм, високи очаквания и удобни обувки, награбихме по бутилка от хладилника и запалихме към морето.
Предвид миналогодишното грандиозна сцена, когато Yalta бяха надминали формата си от последните няколко години, се надявахме на подобаващо представяне и за тазгодишното им издание. За съжаление, явно тази година голямата фест зона бе запазена за двата концерта преди и след фестивалните вечери. Сцената беше значително по-малка и липсваше чувството за простор и свобода на полето за изява на танцьорите. Нека да отбележим, че разочарованието ни е основано на факта, че миналата година бяхме приятно изненадани, та и сега очаквахме нещо подобно… уви, високите очаквания рядко се отразяват добре. Но нека приключим темата за мястото…
Начало на двудневния музикален маратон даде Стефан Попов. Неговият плавен tech house беше добра задкулисна музика, докато се опознаеш с околностите и се сдобиеш с напитка. Първи от чуждестранните владетели на пулта бе Loco Dice. Неговата бленда между комерсиални поп парчета миксирани с Tech House характерни за югозападната част на Европа не бяха по вкуса на голяма част от посетителите на тази музикална фиеста, но за всеки влак си има пътници. Въпреки това се чуваха крясъци „Ай Локо“, но е по вероятно да са били заблудени фенове на един пловдивски футболен клуб. След него зад пулта застана вторият хедлайнер за вечерта – Joseph Capriati. Неговата музика бе сходна с тази на Loco Dice, но определено надгради. И дори хората, силно негодуващи от представянето на предишните изпълнители, започнаха да вкарват танцова стъпка. Неговият сет, траещ от 4.30 до 6 ч. определено бе кулминацията за вечерта, която завърши със скандирания „ОЩЕ“, тъй като мнозина бяха останали с впечатлението, че той ще закрие партито чак в 7. Вместо това първата вечер достигна утрото с плавните ритми на Стефан Попов. По това време значителна част от публиката вече бе на лимита на силите си и се ориентираха към изходите, както сторихме и ние. Все пак, утре ни чака силен техно лайнъп, а ние предимно затова сме дошли.
Втората вечер бе открита от обичайния резидент преди техно гости – Liubo Ursiny. Още с началото стана ясно, че това ще е силната вечер. След Любо застъпи човека, заради когото вероятно бяха дошли по-голямата част от аудиторията пред сцената, а именно Adam Beyer. Ние също бяхме от тези почитатели. За тези от вас, които не са запознати с Adam Beyer, нека споменем, че той е основателят на най-печелившия техно лейбъл през последните години – Drumcode Records, който според BeatPort е също и в топ 3 за всички времена. Освен това е и водещ на ежеседмичното предаване Drumcode live, което е най-слушаното техно радио излъчване с над 11 милиона слушатели седмично. Предвид сериозната си визитка очакванията ни бяха високи и за наша радост бяха удовлетворени.
Всеки, наслаждавал се на някой от многобройните сетове на Adam Beyer, простиращи се из интернета, не би бил разочарован. Неговият емблематичен саунд вдигна на крака дори и тези наши приятели, останали без сили и настроение за втория ден и в крайна сметка им осмисли целия фестивал. Неговият сет траеше 2 часа, които минаха неусетно, за разлика от вчерашния ден, когато 2 часа бяха цяла вечност. Това е само едно от доказателствата, че музиката може да променя и времевото пространство и нашето усещане за него.
Следващият гост трябваше да бъде Ilario Alicante, но в седмицата преди събитието бе заменен от Nicole Moudaber поради неизправност с частния му самолет, която сериозно усложнила вече натоварената му програма. Пожелаваме на всекиго такива проблеми. Макар, че мнозина бяха разочаровани, че италианецът не успя да ни посети, Nicole със сигурност не разочарова техно ентусиастите. Аз лично бях леко скептично настроен към тази замяна, тъй като бях посещавал друго нейно парти и не бях особено впечатлен. За щастие мнението ми напълно се преобърна! Някой дори твърдяха, че нейният сет бил по-силен от този на Адам. Аз може би не бих се изхвърлил чак толкова, но определено си бяха напълно съпоставими. Сетът й бе изпълнен с тежки тупалки, след които феновете на по-грубия саунд можеха доволно да си отдъхнат, че не са били целия път до морето напразно.
Било то заради рекламната кампания или добрия маркетингов ход да има дупка между двата комерсиални концерта, Yalta успяха да достигнат до нови ширини и освен ветераните имаше необичайно много нови лица, решили това да им бъде първото фестивално посещение. Хора, които може би бяха извън елемента си, имаха възможността да се докоснат до магията на техно сцената. Това заслужава похвала, защото е изконната причина за такива събития – да се докоснеш до нова музика.
В крайна сметка, също както и заобикалящото ни море, това беше един фестивал на приливи и отливи. Тъкмо се отчаеш, че си бил километри път за твърде спокойна музика и изведнъж пред теб имаш едно от по-силните партита за годината.
Дали е някаква стратегия на екипа на Yalta предпоследния ден да е по-слаб и музиката по-тиха, за да може хората да не се „препочерпят“ и да пропуснат последни ден, можем само да гадаем. Така ни се стори миналата година, така и сега първата вечер бе по-тиха от втората. Едно ми стана ясно – по-важно от това как започваш е как приключваш. Екзистенциално, но приложимо във всяка сфера. И ако Yalta продължават в същия дух опашките пред входа ще се удължават с всяка година.
- Total: 0
