Естествено лесно и приятно е да отвориш сетива за Open Vratsa Festival. „Злото“ те зарежда с цветовете на фестивала, за да си представиш какво би било, ако беше там или да го преживееш наново.
снимки: JD photography
Вдишваш, издишваш, тудуф, тудуф, и от софийската централна гара, непривично за гарга рошава, кацаш във Враца. И съвсем скоро се чудиш защо не си дишал по-често тук. Дали слънцето, обагреният Балкан или пък уютно посипаните с хора пътечки са виновни за лекото ти предфестивално въздишане? А те, пътеките, се преплитат под туфи от листа, които рисуват посоките към пулса на Open Vratsa Fest. Ще водят към него цяла събота и неделя (29 и 30 октомври).
Още в 17 ч. в събота на улица „Търговска“ те посрещат няколко прилепнали шатри, откъдето на първо място можеш да се подсигуриш с фестивална карта за безкешово (хм, че заплашителна дума) плащане, а след това да си присвоиш какви ли не висулки, мандали, цветове, вино, капачки и одежди.
Отдясно на шатрите е сгушено заведението Старата къща, където сред картини вече пее вдъхновен китарист. Програмата подсказва, че това е Илиян Стойчев, чийто глас все едно ти разказва историята на изображенията от платната. По-късно ще зърнеш на същата сцена Наско, Диди и Теди, които няма да те пощадят и ще ти припомнят вечни шлагерни палитри.
Но преди да ги чуеш, вече си се понесъл към най-щурото фестивално пространство – сцената пред паметника на Софроний Врачански. Широко ти отварят очите шантавите про-та, познати от Mini Art цирка. И както си дишал, откакто си във Враца по-дълбоко, сега го правиш по-учестено, защото Дарио и Галина играят „Тракатрак“ на предполагаемия праг на жонгльорско-акробатично-телесни възможности. След пауза от изтъркулването на любовната история с кегли, пред очите ти проблясват пламъците на Fire Lab, които танцуват по-високо и от ръцете на Софроний Врачански. Знаеш, че огънят на младостта краси човека.
Тяхната енергия се усеща и в самия етнографски комплекс, където можеш да послушаш и забавни прочитания от Цветелина Цветкова и Васил Русев – Чайката. Около възрожденските сцени откриваш и причудлив ударен инструмент на пружина и железа, по който си удрял (ако не се лъжеш) във Водната кула. Разбираш, че ще се прожектира филм за гайди, но се отправяш към главната, гладна за музика сцена. А там те приютяват Viagem ao Brasil – формация от седем прекрасни музиканти, чиито топли ритми в стила Bossa Nova. И не напояват само с боса нова, но и със самба или салса, така че се разлистваш дори и по късна есен.
Разцъфтяването те настройва само за едно Деси (с цветя по косите) и Soul Weapons. Освен душата и гласът на компанията, на сцената творят трип-хоп, ту степ, геридж и d&b Александър Андонов (барабани) и Димитър Горчаков (клавиши).
Връщаш се към бъдещ шок пак и пак, после пък преживяваш два пъти песента Future. Предстои ти и да присъстваш на събитието, представящо видеото към парчето. Дори след двата биса, искаш да си налееш още от тези души, докато стрелкаш съзнанието си към предстоящия им албум “kerVan Vol.1” .
След изпълнението на Деси и ко, разбъркваш всички пътеки на Open Vratsa, за да им помогнеш утре да се събират наново… Но утре там ще е друг и ще разкаже някоя друга история. Искаш тези истории да не престават да играят и пред твоите очите…
- Total: 0
