С небрежния си чар и чувство за хумор Пецко ни е нарекъл безброй пъти „пияници“ и „простаци“, обаче ние се чувстваме толкова обичани и щастливи от този факт, че няма накъде повече.
„Бяла спретната къщурка с две липи отпред“ или в нашия случай сгушено рок заведение, буквално на метри от сградата на БНР. Престъпваме прага със свещенодействие и бавно ни налягат спомени, как още прави под масата са ни завели за пръв път там. Как с опиянение сме се наслаждавали на музикантите, свирещи на двете малки сцени, и изцяло сме се потапяли в уютната атмосфера на стария Swingin’ Hall – едно от първите, а може би и първото заведение за рок музика на живо.
Намираме си местенца край стената и с трепетно вълнение зачакваме. Чувстваме се някак подготвени, пораснали и с усещането, че ни предстои просто една хубава вечер с бившия вокал на „Контрол“ Пецко и момчетата от бандата му.
Но както са казали хората – „Да, ама не“. За подготвени за случилото се въобще не може и да става дума, нито пък, че вечерта, минала като миг, е била „просто хубава“.
Пет часа след като сме пристъпили прага на бара, излизаме с най-широките усмивки, които имаме. С небрежния си чар и чувство за хумор Пецко ни е нарекъл безброй пъти „пияници“ и „простаци“, обаче ние се чувстваме толкова обичани и щастливи от този факт, че няма накъде повече. Музиката, която сме слушали, някак на шега варира от Metallica до Уикеда през Duffy и Bill Withers. А колко сме се смели и забавлявали, мисля, че дори няма смисъл да споменавам.
Доказателство за последното е усмивката, която продължава да грее на лицата ни и в неделното утро и която запазваме в сърцата си и през седмицата, когато решаваме да тестваме за втори път подготовката си с бенда, макар и в друго, доста „по-младо“ убежище за рокаджиите – Rock It. Вече знаем какво да очакваме – много музика и добро настроение.
Мисля си обаче, че след втория път, вече ще знам, че да си подготвен за „Пеци Бенд“ е напълно невъзможно. Просто няма как да си подготвен, че банда, в която барабанистът е сравнително нов и свирят в този състав едва от 6 месеца, може да изнесе подобен „концерт по желание“. Концертът, в който музикалните желания на почти всички присъстващи бяха удовлетворени, обаче беше факт. Признавам си и аз, че като виден и обичан „простак“ и „пияница“, надвиках присъстващите и си поръчах нещичко на Елвис Пресли.
Не знам за останалите, но в моите уши още дълго ще кънти репликата „Вие сте простаци, но ние ви обичаме!“ и при всеки неин звън ще се появява и една широка усмивка. И обещавам следващия път да не се чувствам подготвена!
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=6iOM-pbZCjA]
- Total: 0
