В последните дни, в които все още „някой кара колело“ в „океан от нарисувани детски мечти, намиращ сладката страна на нещата“ … вело сезонът бе затворен в съботната вечер с чаша червено вино и разрешението да си свободен от P.I.F.
Няма нищо по-хубаво от това да влезеш в клуба близо час и половина по-късно от началния час, обявен за представянето на новия албум на P.I.F. (четвърти по ред), и да се окаже, че си точно навреме, за да те посрещне гласът на Димо… „Добър вечер Mixtape 5“.
Позволих си да чуя предварително само „Молещи очи“ от новия албум P.I.F. 4 и без обичайната подгрявка бях любопитна какво ще направят момчетата…и всъщност си тръгнах с широко отворени очи, за да поспя.
Морето бе до колене в мешавицата от нови и стари парчета, а публиката се поклащаше, повята от музикалния бриз P.I.F. Насред огнената сцена момчетата изпълниха, сякаш на един дъх, „Приказка“, „Колело“, „Всеки ден“, „Невидимо дете“ и всичките парчета от новия си албум. Стилът е все така очарователен и запленяващ, както всъщност всички албуми преди P.I.F. 4. Може би, защото все още си пускат музика на стар грамофон и не изменят на безспорната си жажда през текстовете на песните си да вдъхват детска рационалност и свобода.
Ако сте си задавали въпроса „Какво се случва с музиката, когато се разпростре в цялото небе?“, то отговорът ми е – Всеки един от нас си взима по нещичко и така на шега събира целия свят в себе си, точно както P.I.F. събраха най-верните си фенове и им представиха музикален материал с остатъчно действие в главата.
Тази събота вечер нямах нужда от мечтата „да не ме боли глава“, напротив бях в настроение да посреща „лесната“ Sunday morning, не с Faith No More, а с P.I.F. и „Молещи очи“.
- Total: 0
