Осем тайни за Велосъстезание „Байканджии“ и концерта на Стефан Вълдобрев в Априлци

Някой ден, някъде, някой те обича.

Имам осем тайни, ела насам и ги вземи!

А именно:

1. Велосъстезание „Байканджии“ се проведе този уикенд, 2 юни 2018 в гр. Априлци
2. След 40 км каране на колело, няма проблем да се купонясва до след полунощ
3. Дали е жега или дъжд няма никакво значение, нито за велосъстезнието, нито за купона след това. За протокола, времето тази година беше приятно и слънчево и без капка кал.
4. Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени бяха замесени в афтър партито на площада в центъра на квартал „Острец“ в Априлци
5. Парти може да стане и само с барабани, ако барабанистът се казва Стунджи
6. Афтърът на открито след състезанието беше до басейна на х-л Тихият кът с DJ Ostap и Selector Stazz
7. Върхът, за който има най-много легенди в Стара Планина – вр. Марагидик, се вижда точно от мястото на купона
8. Белите маратонки и изтърканите джинси не са ретро за парти

Бях си забравила изтърканите джинси и белите маратонки, но това не ми пречеше по никакъв начин да участвам във Велосъстезание „Байканджии“ и в афтъра със Стефан Вълдобрев и Обичайните Заподозрени. Стефан Вълдобрев не можеше да повярва до последно как е възможно да вземеш 40 км с колело за по-малко от 2 часа и след това да си танцуваш пред сцената без никакъв проблем. Каним го следващия път и той да участва във велосъстезнието, защото карането на колело в гората дава сила, а не я взима.

Презареждаме с енергия от следващата позитивна песен, която разказва, че хубави неща се случват постоянно и надежда дебне отвсякъде, само ти трябва раница и колело, но ако нямаш някое от тези две неща под ръка, просто отиди на концерт на Стефан Вълдобрев и потанцувай на песента „Бряг с цвят най-зелен“.

Фенове видео ТУК!

А ако техниката случайно откаже или някой микрофон се измори, не се тревожете, че купонът ще спре, тъй като Стунджи на барабаните ще ви покаже, че drum-ът е избретен много преди bass-a и трябва само някой да може да управлява изкусно палките, за да може тълпата да танцува само и единствео под ритъма на барабаните без никакъв друг акомпанимент!

И понеже винаги има и малко тъга, за да може да оценим щастието по-добре, запяваме „Тази песен не е за любов“. След това кратко лирично, леко тъжно отклонение, продължаваме с песента, която според музикантите осмисля цялото им творчество от миналото лято, а имено „По-полека“. И тръгвам да карам колело полека, към планината и чакам с нетърпение следващото „Байканджии 2019“!

            Тръгвам натам, където няма път или пътека…

Бяга света, но ние ще я караме полека.

снимки: Гроздан Георгиев