Звукът от токчетата ми отеква по софийските улици. Вървя забързано към залата и се чудя кога за последно съм прекрачвала прага й. Сигурно е било много отдавна, почти като в един друг живот.
Винаги съм била скептична към концертните изпълнения на класическа музика, при които гледаш два часа как свирят и пеят едни официално облечени хора, немърдащи, статични. Струваше ми се някак скучно, но явно съм била просто малка, незряла и вероятно доста по-глупава от сега, за да оценя подобаващо подобни изпълнения.
Или поне това е мисълта, която ме завладява след прекараната неделна привечер със Софийската филхармония и невероятния им Първи концерт от абонаментен цикъл „Класично и романтично“. Вместо чувство за досада и скука, останах изпълнена с трепетно вълнение от концерта за пиано и оркестър на Моцарт и от симфонията на Бетовен. Отдавна не бях слушала толкова красива музика. Музика, която може да те накара да летиш, която те запленява и те кара да не откъсваш поглед от виртуозното изпълнение на музикантите на сцената.
Въпреки наистина красивото изживяване обаче, сърцето ми остава свито. Свито е поради факта, че празните места в залата бяха много повече от заетите, че средната възраст на публиката беше далеч над моята, че макар всеки от нас да ръкопляскаше бурно, звукът на тези аплодисменти беше някак слаб. Не знам дали младите хора просто нямат достатъчна култура, за да оценят подобно изкуство, или във времената на криза цената на билетите, започваща от 10 лв., си е пречка.
Струва ми се обаче, че с общи усилия можем да върнем хората и най-вече младите хора в зала „България“. Може би с малко повече реклама в страницата им във фейсбук, с малко по-достъпни билети и доста повече държавна подкепа. Все пак е хубаво тези музиканти да свирят пред пълна зала. И се надявам следващия път, когато отида, а обещавам това да е съвсем скоро, това да е така.
- Total: 0
