Както вероятно сте забелязали, екипът на DJambore.com в по-голямата си цялост сме фенове на не-комерсиализираните течения в музиката, на така наречените по-„ъндърграунд“ стилове. Това обаче не означава, че не можем да оценим качествената музика и в по-популярните ѝ проявления. Хубавата музика се усеща във всеки стил. Именно затова, решихме, че е повече от препоръчително да видим поне веднъж през живота си канадската рок и баладна легенда Bryan Adams. С повече от 75 милиона продадени записа из целия свят и множество хитове, познати на хора от различни поколения, Bryan Adams е музикант, достоен за уважение, дори от хора, които не се чувстват в свои води в такъв жанр… в това число и авторът на този текст. А ако обърнем внимание на рок баладите му – едва ли има друг изпълнител с толкова на брой вечни композиции, разтапящи сърцата на влюбените души вече близо 40 години.

Организиран от KEY Events & Communication, концертът щеше да се проведе в най-голямата столична зала – Арена София, бившата Армеец. Предварително беше обявено, че няма да има подравяща група и че Bryan Adams ще излезе на сцената в 20:00. Рискувахме и се наредихме на опашките в залата точно около 20:00. В началото, изглеждащи дълги, опашките изведнъж се раздвижиха при нашето пристигане и 10 минути по-късно се озовахме вътре.
Още след прекрачването на прага ни удря миризма на пуканки, сякаш си пред кино салон. За огромна изненада по коридора около залата бяха разположени няколко машини за пуканки, солени и карамелизирани, както и машина за варена царевица с масло. Е, на такъв концерт не бяхме присъствали! Имаше си и две скромни барчета, но решихме да си спестим техните омайни удоволствия, за да изкараме един от малкото абсолютно трезви концерти.
Вътре в залата вече се беше понапълнило. Седящите местя изглеждаха предимно заети, а при правостоящите, където бяхме и ние, беше приятно просторно. Това, разбира се, се промени щом лампите загаснаха и започна интро клипчето преди концерта.
Bryan Adams излезе на сцената около 20:30 и взриви обстановката с 4 по-бързи песни (сред тях бихме откроили 18 Till I Die), за да стигнем до първата вечна балада за вечерта – Please Forgive Me. Осветлението беше притъмнено, хората бяха прегърнати – същинска приказка. Признаваме, че ние посетихме концерта точно за тези бавни мелодии и откриваме неговата уникалност точно в тях.
Концертът продължи с още няколко по-бързи песни, из които бихме споменели положителната Shine A Light, която е била написана за починалия му баща. Прави ни впечатление, че публиката доста танцува, за което ние все още не можем да се настроим, но въпреки това се наслаждаваме на шоуто. Друго интересно нещо бе многообразието на публиката – от много млади, до възрастни, от отявлени рокаджии до прикрити, официални хора – едно нещо виждахме във всяко лице – удоволствието от музиката и откровено забавление. Супер! Какво повече да се иска от концерт?
След още няколко танцувални песни ни озари втората вечна любовна песен – Heaven, а малко след нея и дуетът с покойната Тина Търнър – It’s Only Love. И за да не вървим сухо през сетлиста, нека кажем, че чухме всичко, за което дойдохме, та и доста отгоре.

Искаме да обърнем внимание на шоуто, което представлява концертът на Bryan Adams. Заигравки с публиката, камери, които снимат интересни персони, много кратки паузи между песните, добро осветление и за капак дрон-кола, която си летеше над главите ни. Друго обаче бе много впечатляващо за нас – самият Bryan Adams.
На 64 години Bryan Adams има такова присъствие на сцената, такава аура, за която могат да завиждат половината по-млади от него изпълнители. Той не се спря. Както казахме, почивките между песните бяха много кратки, а заради трите микрофона поставени в двата края и средата на сцената, Bryan често търчеше между тях – с китарата, разбира се. Усмихнат и положителен, с хубави думи. Гласът му ни се стори страхотен. Как го прави? Боже как си мечтая да остарея като Bryan Adams и да имам поне половината от енергията, която той раздаваше на всеки един посетител на концерта. От време на време дори вадеше телефон от джоба си, за да снима публиката – да, той лично.
Към края на концерта бандата си тръгна, а той остана на сцената и изпълни още 3 бис-а абсолютно сам. Из тях чухме епохалната All For Love, на която почти пуснахме сълза. Завършекът на изпълнението бе Christmas Time – все пак е почти Коледа.
Та, през тези 2 часа като по часовник, гледахме силно енергичен концерт, умело разделен с редица нежни и вечни рок балади и всичко това, опаковано в страхотната аура на Bryan Adams, на когото само можем да завиждаме.

- Total: 0