щрак: Tina Dao
Огряха ни пак… Skye и Ross от Morcheeba палят и горят, за да градим убежище по-голямо от Римската империя
Ако концертните хроники си слагаха термометър под мишка, в Оста или в каквато и да било друга свивка, то измервайки горещината на концерта на Skye и Ross от Morcheeba, живакът им щеше да ударят тавана на Mixtape 5! Всичко си имахме – усмихнато и грациозно небе (Skye Edwards), щастливи музикални облаци, танцуващи около него (Steve Gordon – бас китара, Rich Milner – клавири/пиано, Jaega Mckenna-Gordon – барабани), облени в роса (Ross Godfrey)… Тези ти ми природни сили успяха по естествен начин да ни прожектират с музика… настроение – на препускащи тела/души през фонтани от морета, ята от хвъркати и кървави лимонади. Загадката за новото от Skye и Ross пък се разтвори в потапящото изпълнение на Light of Gold.
Otherwise, концертът на Skye и Ross ми изкорени от главата няколко размисли безстрастни:…
- Всяко зло за добро – независимо каква точно е била причината за преместването на концерта от зала 3 на НДК в Mixtape 5, задушевността и уютът се случиха именно в клуба… Понякога е невъзможно подобно изживяване да се впръсне в зала.
- Тази жена Skye… Не се изморяваш да я гледаш и слушаш, а напротив – с всяка усмивка и напев ти вдъхва огромни дози живот, така че можеш да запърхаш с криле дори над 80 пъти в секунда – точно като колибри.
- Един час не стига! Тъкмо си се гмурнал до дъно в morcheeba sound и си предал цялата си власт върху сетивата към сцената и нейната вибрация и… Бам! Кой щракна с пръсти и те събуди. Шамарите в ръце няма как да не върнат Skye и Ross в микстейпната реалност. Но пак за кратко – до толкова, че да завършат сеанса окончателно с Rome Wasn’t Built in a Day.
След предсказания финал щъкащите, облени от топлината хора, заобикаляха в търсене на изхода и друго подобаващо място за раздаване на позитивната енергия, насъбрана от концерта. И така до следващо превъплъщение в колибри, търсещо нектар… или лимонада.
https://www.youtube.com/watch?v=gvTUxegb7Kw
- Total: 0
