Константин Кучев: Вслушай се в гласа си!

константин кучев

Константин Кучев: Вслушай се в гласа си!

снимка: Ивайло Петров

Кой е той?

Певец и композитор. Завършил НМА “Панчо Владигеров”, специалност “Поп и джаз пеене”. Константин Кучев пише музика за театрални постановки. Композициите му са представяни на международни театрални фестивали. Магьосник импровизатор.

Защо него?

Защото ще е основен активист във вокалната работилница по време на Empatheast 2016!

Find Your Voice

Би ли разказал нещо повече за уъркшопа ти за импровизирано общуване чрез музика, който ще водиш в рамките на Empatheast?

Константин Кучев: Да импровизираш означава да следваш естествения си вътрешен поток. Ние импровизираме през цялото време в нашето общуване с другите. Не се замисляме как се импровизира, просто го правим, защото искаме да достигнем до отсрещния човек. По време на уъркшопа ще насочим този вътрешен поток към колективно изразяване чрез гласа и тялото. Какво можем да сътворим заедно, когато трептим на близки честоти? Всичко, което пожелаем.

По какъв начин гласът влияе върху междуличностното общуване? Може ли да дадеш някакви примери или успешни практики?

Гласът ни е проявление на духа и душевното ни състояние. Има хора, чиито гласове ни успокояват и хармонизират и такива, които ни напрягат извънредно. Ако сме съзнателни за това какво изразяваме с гласа си, можем да променим и подобрим цялостно общуването си с околните. Първата стъпка е да започнем да слушаме гласа си. Много често ние всъщност не го чуваме. След като започнем да осъзнаваме музиката в собствения си глас, ние ставаме много по-съзнателни за гласа на отсрещния. А да слушаш другия е основната предпоставка за добро общуване.

konstantinkunchevМузиката също има огромно влияние върху настроението и поведението на човек – каква музика препоръчваш да слушаме, ако искаме да бъдем по-щастливи и позитивни?

Всяка, която ни усмихва. 🙂 Която ни издига на няколко сантиметра над земята, откъдето се вижда по-ясно и по-красиво. Разбира се, понякога ни се иска да бъдем тъжни, да се гмурнем в морето от тъга. И то е пълно със съкровища, цветове и нюанси. Имаме нужда и от радостта, и от тъгата. А всъщност в основата си те са едно – любовта. Между тях не съществува противоречие. Проблемът е в нас, когато издигнем едното или другото в култ. По-голямата част от съвременната българска музика, литература, театър и кино, са изключително негативни и резонират с една действителност, която масово се налага като “българската реалност”, “потъващият кораб”, “кога ще се оправим” и т.н. Това наше общо състояние е болест. То няма нищо общо с реалността и трезвомислието, за което го представяме, а е филм, който сами режисираме и в който играем. Кога ще ни омръзне този филм да изчерпва колективната ни енергия, която може да промени всичко, срещу което роптаем? Промяната е в наши ръце. Лечението е в нас.

Със сигурност това, което ни залива от радиостанциите, няма да подобри душевното ни състояние, защото е монотонно и лишено от живот. Имаме нужда от живата музика на любовта, която да ни събуди и освободи нашата вътрешна музика. За мен единствената такава музика е онази, която слушаме на живо. Която споделяме. Която самите ние създаваме и пеем. Ние имаме огромна необходимост да пеем заедно. Да говорим, защото сме започнали много да мълчим и премълчаваме. Да присъстваме, защото сме свикнали предимно да отсъстваме. Да сме активни участници в реалността, която живеем. Крайно време е да се възобновят някогашните седянки. Те са имали огромно значение за колективното ни развитие. Ако всеки ден след работа всички хора по цялото земно кълбо се събират на групи, за да пеят заедно, светът ще се промени за една седмица. Ще се роди нова музика, ние ще бъдем нови хора и ще живеем в нов свят.

Как би описал музиката, която сам твориш?

Вдишвай дълбоко всеки път полъха на свободния вятър…

Разбери повече за Творческия курс „Открий своя глас“ тук.

И за дървото, за тока, за свещите…