УДАР

София, Дóбър Ви ден! Говори радио „Добър тон“, директно от Лисабон. Много по-близо от хоризонта, това е новата радиоточка, браточка.

Петък е и минутите а‘ броя. Вие също. А Вие приключвате бачкане много часове преди мене. А някои и не бачкат още. Блажено невежество.

Чуйте сега,

днеска искам да си пазите дробовете, колената, лактите и най-вече вратовете, и това, дето е между ушите. Аре, устискайте, батки и каки, щото

СЪБОТА, 4 СТАИ, ЖЛЪЧ, ГЕНА, ПРОМО „УДАР“

ДА. УДАР. ДА. УДАР.

Аре са да ви чуя

У-ДАР! О, ДА!

У-ДАР! О, ДА!

У-ДАР! О, ДА!

Така. Мантрата е ясна. Това за на пътя за натам, за да може да се познаете кои сте по парковете, алеите и сенките на София, колко сте и да се организирате. После, като влезете, оттам нататък всичко ще е ОК, сигурен съм. Нещата вече ще са в ръцете на авангарда, в изкуството на това да сглобяваш мисловни, душевни и словесни конструкции, които да бъдат вливани в ритъм, който дава криле на думите и резултатът е въпросната точка на пресичане – Добрият бийт, Добрият глас, Добрата рима. Doomsday, какички и батенца.

У-ДАР! О, ДА!

У-ДАР! О, ДА!

У-ДАР! О, ДА!

Плътен, мълниеносен, хирургичен, опакован в боксова ръкавица, за да не стане от онова верно страшното, дето е. Работа. Първите ти контакти са недъгави и неадекватни като на врабче, опитващо се да блъска ротвайлер. След некви много, много, много повторения, почваш да се поусещаш, неизбежно с помощта на по-опитния човек срещу теб. Започват наченките на координация. Първо само ръцете, да си ги видиш малко какво могат да правят, освен кокошки по ФБ. После таза. Таза!!! Бахти важното, т’ва таза. Друг разговор точка. Но таза и после краката. „Тайната е на пода“ ми разправя ухилен треньорът, къс, сух бразилец, има-нема 45 кила, раста до кръста, цветовете са черно, жълто, червено и зелено, анцугът е „Adidas All In”. Отдалеч като го видях за първи път си викам „Копеле, Боб Марли, брато!?“

И после сглабяш цялата композиция. Врътката в таза, кръговата експлозия във възглавничката на палеца на крака ти, рамото в координация с тия две, лакът, добре наточени и насочени кокалчета, дланта навътре.

Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф!

И още безброй редове Ъммпффф!

Моментът, когато цялото тяло се композира в чистото изпълнение. Всички стави, цялата кинетична и секва друга енергия, най-добрите прогнози на биомеханичните ти уравнения. Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф!

Нема нужда да си го правил. Нека го кажеме иначе. 24ти януари, 4 стаи, еди-колко си часа.

Ъммпффф! е доста близо до Басът, който си отишъл там да те блъска. То си е същото направо.

Ъммпффф! ПА!   Ъммпффф! Ъммпффф!   ПА!

Ъммпффф! ПА!   Ъммпффф! Ъммпффф! ПА!

Ъммпффф! ПА!

ПА, ПА, ПА…

И така-нататък, оставям Ви в добри ръце, хора, обещавам.

Аре да го направиме така. Аре, 24ти януари, 4 стаи, еди-колко си часа, по целия „Ангел Кънчев“ и околията да се намерите. Всичките. Умни. НЕМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СТЕ КРАСИВИ ЕЛИ УРОДИ, ЕЛИ КАКЪВТО ФЕНОТИП ДА НОСИТЕ, НЕМА ЗНАЧЕНИЕ!!! Възпитани. Деца, отраснали в кошари от книги, имунизирани от всичко долно и гнусно. Намерете се. После се разгледайте, похилете се и се запомнете. Дет‘ се вика, следващия път да не се разминете на улицата. После влезте и вижте хората какво са замислили и какво имат да кажат по доста въпроси.

Ама не ми влизайте на МатаХари, брато! Стойте малко остри между ушите, копеле, имайте уважение! Т‘ва не ти е баунс парти, баци. Тука требе слушанье, не стаа само ручанье. Ние ручаньето че си го изручаме, пийеньето че си го изпиеме. Ама слушай, бе, ранколу! Нека бъдем прости хора, изпълнени с дързост, алкохолно достойнство и изключително добър вкус.

Така.

И като се заслушате, чуйте. И като чуете, запомнете. Една, баци, само една рима. И си я хъмкай, тананикай, мрънкай, мърмори, дъвкай, обработвай, к‘вото искаш, сещаш се за какво ти говоря.

Примерно:

„Да те нема бе, долната гняс, ти се бориш за хонорар, ние се борим за Ренесанс.“

Или к‘вито други, нема значение, има за от всичко за всички по много. Сега е времето, пичове. Бъдете УДАР. Ъммпффф! Ъммпффф! Ъммпффф! Всички заедно, в един ритъм, в една рима.

Искам да ги разтревожите. Да ги разбудите. Всичките. Кои? Как кои бе, мой? Другите? Нали се разбрахме. Вече сме наоколо всичките разпознати. Юмрук в бинт, в ръкавица. Всичко е удобно и добре уплътнено, според знанието и традициите на Благородното изкуство.

Така е, да. Те ще изсмучат още няколко десетки хиляди лева от всички, за да издигнат хеликоптера си над София, за да видят отгоре какво е това бучене на стършели по никое време. Ама като видят накрая, ще им прилошее. Не знам КОЙ държи ключовете за хеликоптера, ама ще се притеснят. Според мене ще си направят една срещичка на кебапчета в парламента, да обсъдят тревожно кадрите. М-м-м, да, курви, треперете. Трепер! Трепер! (междуметие). Остър меч лети към вас, а на върха му диамантено подплатен рапер с DJ, който държи ключа за вашия карцер. Ц,ц. Някой ще го боли гз.

И пак. По една рима на човек, бе, ако обичате. Запомнена и сдъвкана добре. Оттам-нататък всичко отгоре носи червени точки за твоята гражданска култура и стойката ти в Живота, която би било добре да не е на воден бивол. Не ме разбирай погрешно, животното си е чук и е много достойно. Но то е достойно, защото много време еволюция, а после доместикация, го е оформило да прави това, което прави. Затова то е достойно. Бате, ти, поне на теория, си Homo Sapiens, дее*а. Некси не е уместно да се държиш като воден бивол, даденостите ти са други. Затова, идете там, за да дъвчете рими. Приемете го като гурмé ресторант за рими. Отиваш, остриш ушите си, а ако си сладка госпожица, слагаш едни леки прекрасности да висят и да красят това чудно ушенце, дето се правиш, че го криеш. 🙂

И слушаме.

И чуваме.

И после сдъвкваме.

Аре, да сте там, бате. Много малко неща могат да ви извинят. Бате, писнáло ми е от интелигентни хора, които ценя високо, и странно скалъпените им мнения за БГ рапа, базирано на не знам какво. Бате, на всичките метъли евалла, че са адски математици, физици и ерудити, ние също казваме Евалла! на Доукинс, Айзимов, де Граас Тайсън (ама също и на Майк Таисън) и сие, ама тука вече се опитват да стъпват на неква територия, която не познават. Получава се малко тромаво. Джуджета-нинджи в страната на Нощните Елфи. Мда. Та, метъли!!!! Днеска ще млъкнете. Днеска сме ние. Зодия рак-зодия рап съм, брат ми. Задаваме добрия тон на това как трябва да се преброим всичките и да им влезем с взлом.

И можем само да растем, от корена до короната, от корена до короната, от корена до короната от корена до короната

И можем само да растем, от корена до короната, от корена до короната, от корена до короната от корена до короната

И можем само да растем, от корена до короната, от корена до короната, от корена до короната от корена до короната…

ЖЛЪЧ / ГЕНА / DJ SKILL – Нас
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=CLM13USFQVg]