Jaya The Cat са били навсякъде по света, но най-много им харесвало у нас или поне това твърди вокалът на бандата.
София е неговото място и в последните няколко години бандата ежегодно забива в столични клубове. Този път мястото беше Терминала или както се казва по-точно Терминал 1.
Честно казано това ми беше първото излитане от терминала, но всъщност излитане не е точно казано. Обикновено всички искат да излетят, обаче в случая на мен въобще наникъде не ми се мърдаше. Нямах нищо за деклариране и ме пуснаха да вляза безпроблемно. Явно и Jaya The Cat ги бяха допуснали до сцената. Не знам как са се промъкнали, можe би са подсвирквали на охраната „I got nothing to declare“, тъй като не я чухме по време на концерта...
В началото всичко започна с презареждане от duty free зоната и продължи с щуро куфеене около час (може би). В терминала летяха коси, бири и хора. Накрая и китаристът на групата се метна в тълпата и се понесе небрежно в погото. Хора бяха накацали навсякъде пред сцената, зад сцената и дори на сцената. Всяка точка, от която имаше видимост беше запълнена от зорки погледи и обективи на жадни за снимки фотографи. Но въпреки, че всички билети бяха разпродадени, вътре в терминала имаше достатъчно място за развихряне, без гъчкане.
Реге, пънк рок и ска звучаха под нотите на “Nobody’s fault” и редица други парчета. Изпълнението беше перфектно, а звукът уникален. Професионализмът на бандата беше неоспорим. Нямаше нищо изкуствено в цялата работа, дори и брадата. Вокалът Джеф се раздаваше до последно по джапанки и анцуг, със стил и с крак върху празна каса бира. Къде бяха бирите ли? Ами в ръцете на всеки един от групата, които сръбваха студена Загорка, любимата бира на всички чужденци, които преоткриват България, като любимата си страна за концерти. And here come the drums…
[flickr_set id=“72157643426266533″]
- Total: 0
