HMSU Ваксина есен 20:20

HMSU Ваксина есен 20:20

Чухме за първата HMSU локалка за сезона и нямаше как да пропуснем да се ваксинираме след няколко месеца карантина от партита. 

споделя: Стаси

снима: Теди

Откриването малко го проспиваме и се класираме за сета на e:lee, която пък ни подгрява много добре с дълбоко звучене на басса. Точно след нея Konspirator промива уши с интересна смесица от неурофънк и рага звуци, а клубът започва осезаемо да се пълни. Марто завършва сета си запомнящо се с едни от най-разбиващите се популярни сред публиката тракове.

Mocks започва полека точно в 1:30 ч., но бързо преминава към по-тежко и дарк звучене и по-бърз bpm. Още преди средата на сета публиката вече вика, а минути преди Валери да се появи на сцената, ставаме свидетели на най-мистичния край, който сме чували скоро.

Ogonek леко забавя в началото и рязко влиза с бързите скорости. Всички се движат в ритъм, а той ни върти в пералня от всякакви подстилове. Хем чуваме традиционно за него представяне, хем в някои моменти направо се питаме какво му става. Разгръща ни цялата красота на звука и музиката. Дори ние се чудим дали да запечатаме момента на снимка или да му се насладим сега, на 100%. Показа ни, че не си е губил времето лятото и накрая ни върна малко ретроспективно във вече познатите и любими на публиката негови парчета.

Излизаме най-сетне и ние за по цигарка, но явно сме избрали точно най-напрегнатия момент на входа. С отварянето на вратата пред нас се открива сцена, в която една мацка влиза с юмрук на охраната. Движението в тази атмосфера около клуб Терминал 1 е изключително затруднено и в двете посоки. След кратка разправа пускат девойчето да си вземе нещата и я молят да си ходи. Така и не разбираме точно какво е причинило тези реакции, но вечерта си продължава по дръм и бас.

Влизаме за сета на Faith, а той продължава дарк звученето и кара цялата публика да степва в такт. И очевидно и през ум не му минава да намали звука, което ние приемаме с отворени обятия. Дори и изморени, не можем да си позволим да седнем, краката не ни дават, искат да танцуват. 

За представянето на Dissociation публиката започва да намалява заради късния (или трябва да кажем ранния) час, но не спира да се движи, да диша. В крайна сметка и ние си тръгваме преуморени от скачане, но ваксинирани с басс.

Силите не ни стигнаха да чуем Бобката, но ни подшушнаха, че въобще не се е изложил. Явно Aquatech подобаващо е закрил партито. 

В заключение можем да кажем, че успяхме да си потанцуваме и да загреем за новия сезон. А следващата седмица ни очаква с още драсканици от партито на New Perspective – Mind Games.

Защото трябва да бичи басс!!!