Hip Hop и няма край, еволюция безкрай

Hip Hop и няма край, еволюция безкрай

Натоварихме бирите от магазинчето (КоШиБирим) в Асеновград и вече нищо не ни липсваше да се изкъртим горе на поляните. Не можех да повярвам как може за един ден да стане такъв клинчарник. Самият факт, че не знаех къде и за какво отивам, поддържаше още повече огънчето в мен, предвид и че температурите се очакваше да паднат до 4 градуса през нощта.

Santa Claus BG ни посрещнаха повече от добре. Опънахме палатката, заченахме бириците и не след малко се почна – „грабвай хека и става играта„, както в доброто старо време преди, може би, повече от 15 години.

Фермата за елени на Драгни се намира точно под Роженската обсерватория. Перфектното място да се разцепим, заобиколени изцяло от гора. Дървената веранда на барчето, покрита с шатра като индиански вигвам, кипеше от деца и стари меломани. Имаше и за хапване, и за пийване (вече бях мушнал две филии с лютеница и шпек пред палатката… класика!). Абе, постепенно моето незнание какво следва доби перфектни измерения и просто се наслаждавах на музичката и готините хора. 

Наско Цигулката вече беше наредил озвучението, аз наредих шотовете, а Митака (Mytag) беше заредил усмивката. Смолянското крю беше с много силно присъствие и откъм изпълнители, и откъм публика, а и откъм b-boys. Евала на момчетата – изкъртиха се цяла вечер. Беше си и наложително. Слънцето залезе и зоната на здрача донесе родопския бахър, а само до преди седмица се въртях на шиш на пясъка.  

Ендомицина (Ndoe) влезе бързо във вените. Подхвана и младо, и старо, поразФърга парчетата от соло албумите и ни остави с висока вибрация за следващия рунд. Разбира се, имаше и стари повърнянки, които киселееха, но тук ще вметна – да, и аз предпочитам oldschool-a, но не можем да отречем високия професионализъм и зарибяващия саунд. За всеки си има по нещо и ако не ти харесва, избери си друг вагон.

Смолянската школа, както споменаха по-горе, беше доста силна. Rub MC, Qtek crew и Cigulkata ни строшиха бъбреците… надъхани, наперени… Евала. Ще отлича Наско (Cigulkata) основно заради дикцията. Както и в предишни мои записки по въстанията (концерти и паланки), държа да отбележа и тук, че „ако не ти се разбира ко пееш, нЕма смисъл, баце„.

След кратък DJ set дойде време и за онуй дето ръжда не хваща. Не си представях, че някога ще чуя Ендо (Жорката) и Митака отново заедно. Мислех, че творческите им пътища отдавна са се разцепили, но уви. Изглеждаха така сякаш не са се разделяли никога и задоволиха абстиненцията на стотина човека под вигвама. Типито се тресеше от неостаряващите бийтове и рими. Нямаше място за b-boying, всички бяха освирепели от парчетата и се деряха с цяло гърло, припявайки познатите до болка редове. Не зная какво са изпитали DRS, но съм сигурен, че всички до един, включително и най-малките, няма да забравят тази вечер.

Успях да върна времето назад и да се потопя отново в класическото open air пребиванье. Имаше хек (ритахме с истинския горски), имаше ракия, имаше саунд експлозия, имаше звезди, имаше приятни разговори и разбира се имаше и припадане в палатката. Едновременно с това видях и времето напред или по-скоро неговото развитие. Старите лица с по две-три лапета, „порасналите“ тийнейджъри, еволюцията на музиката и взаимоотношенията…

Евала Драгни, евала DRS, евала Смолян! Ще се видим пак още по- еволюирали.