Rock is in the air… Особено, когато градусите са над приемливото равнище. Особено, когато си гребеш на ниското, а всъщност подскачаш нагоре до Hills of Rock
снимки: YoYo
Прашинките от вчерашното стапяне на китарите с Three Days Grace, Guano Apes, Мерудия, Контрол, Existance и всичко останало, което не смогнах да издишам, още ми трептят в главата. Яд, не яд, изпуснах възбудителния първи ден на Hills of Rock, когато пред 15 000 (по нашумели данни) са се вихрили с Epica, Evanescence, Basska, Hayes & Y и още знайни мелодични гласовитости от по света и у нас.
Прехвърляйки в съзнанието си етюди от Hills of Rock, пропускам свръзките между отделните избухвания и оставям нахвърлени само няколко основни заключения.
Добронамерени коментари за фестивала от Зло(НЕ)дей относно Hills of Rock Day 2:
- Организацията – на ниво
Сцените са отделени една от друга с огради – това много ме радва. Нека всяка жаба да си знае гьола, но същевременно да може лесно да прескача от една сцена на друга. Без блъсканици, без ексцесии. Опашки за бира – налични, но преминаващи бързо. Лайн ъп – добре съобразен. Моите предпочитания не срещнаха засечки и слушах от всичко, което бях планирал.
- Контрол и Мерудия могат да кипнат на сцената и да не се изпарят
Про-тата са си про. Или дори на 45 градуса, огрян от прожектори и облян от собствените си сокове, не спираш да пръскаш… музика към верните фенове. Симбиоза – за да дадеш в жегата всичко, трябва и да получиш любов от публиката. Постигната реципрочност и при Мерудия, и при Контрол
- Шеметни Three Days Grace
Ако някой се е съмнявал, че канадците от Three Days Grace няма да се раздадат максимално, страховито се е объркал! Те бяха групаТА на втората вечер на Hills of Rock. Неизчерпаеми, главозамайващи и палещи. Matt Walst разгърмя с гласа си Main Stage и вдигна във въздуха топящите се фенове, пригласящи на всяка една от песните им. Едно е да правиш яка музика. Друго е да можеш да я изпълниш на живо, така че да звучи като от винила. Истински RIOT.
- Аз и Guano Apes не сме това, което бяхме
Триумфално заявявам, че слушах Guano Apes за 6-ти път на живо през вече не толкова малогодишен живот. Бяхме деца, скачахме, пихме и се дивихме точно на тях. Сега, 15 години по-късно, Сандра пак се е превела пред мен. Мощно. Красива в червено и черно. Продължава да е сила. Но откритите й дарби са не в гласа, а в присъствието. Останалите от бандата пък свирят вихровито, но пък дрехите не им отиват толкова, колкото преди години. Е. нормално. Няма как… То и моите гащи са се изтъркали и вече не са широки. 🙂 Оставам си с предишните спомени. Последната песен си я знаете.
- Трябва му на фестивала второ издание
Мястото, организацията, феновете и дори жегата си го заслужава.
За край – фойерверки. Истински.
Ако си бил на Hills of Rocks сам можеш да се отграничиш или присъединиш към гореспоменатите изводи. Аз лично се оставям на клипчетата в тубата, които са хванали разтърсващите Three Days Grace. И да, след снимането с телефони по време на концерти, най-мразя да няма записи от лайвове на следващия ден в YouTube… 🙂
Вижте също и:
- Total: 0
