Хей… изпий един JIn Monic и остани за Остава

ostava terminal 1

Хей… изпий един JIn Monic и остани за Остава

Събота, 10-ти септември, в Терминал 1 (не на летището) избухваме на поредния як концерт на Остава (то, май, други нямат 🙂 ). Основна част от вечерния репертоар е последният им албум „Океан”… Океанът от любов прелива в душите ни благодарение на парещата посттерминална атмосфера и се наслаждаваме на „Внимание” от любимия, макар и докато, поглеждайки в очите му, се чудим „Дали си ти”. „Мъничко човече” с „Мини тяло” ме черпи с парченце „Шоколад” от бара. Разхождаме се с „малко влакче”, на „Stop” в „Лондон, Париж и Берлин”. Да, по едно време съм „Бесен”, но „Полята от слънчогледи” ми оправят цветовете.

Остават ми още около 173 думи за Остава (надявам се, че никой няма да ги брои освен аз). Но нали работно време нямат думите...По разсъждение на моя приятел Р. – очаквано, има и много хубави момичета на събитието… Едно, по-специално, разбира се, Р. издирва още, а ако някой я е виждал – да свирка. За свиркането съдейства и хубавата практика в Терминала през зимата – пушачите могат да дърпат в обособеното за това място, а там вярвайте ми, бързо се завързват нови приятелства.

ostava9Беше някак празно преди да отида на този концерт, но след като гаврътвам един Jin Monic всичко и всички си идват на местата – светлините, хората, атмосферата… Вече съм готова за гласа на Свилен, който ме накара да се замисля… дали да не отида да си взема още едно, тамън и сцената ще ми е по-наблизо.

И музиката е нова и близка, за да ми докаже, че „Остава” продължават да се развива и да попива всяка една страст на създателите си… Групата ни включва във времето си, като изпълнението им продължава повече от час и половина. За край питам, а ти „Ще дойдеш ли с мен” следващия път на Остава?

Те остават, а ние се променяме на спирката в Терминал и въпреки студеното време, телата ни прегряват… В следващия момент неделята е сложна и тежка, изпълнена с борба с махмурлука.  След цялата работна седмица, признавам, разтоварихме негативната енергия, танцувахме, усмихвахме се, прибрахме се късно, липсваха спомени и ни се появиха бръчки от добро настроение.

Автор: Антоанета Тончева

Фотограф: Цветелина Габровска