God moves in a mysterious way, His wonders to perform. He plants his footsteps in the sea, and rides upon the storm.
William Cowper
Срещнах Gal мистериозно, в модерния смисъл на думата, а така и звучат неговите изпълнения. Чуй Gal, за да разбереш, че езикът сам по себе си е музика.
anna: Здрасти от DJambore.com. Обожавам звучните случайни срещи! Когато се запознахме каза, че твоето име “Gal” означава вълна. Що за течение те доведе в България и те накара да планираш акустичен концерт – The Chant of the Frequent Traveler на 26 май в Чайната?
Gal Tamir: Здравейте, мили DJамбурейци, радвам се да споделя музиката си с вас. Идването ми в България е част от непрестанното ми странстване по целия свят, което започна още януари 2015 г. в Бразилия. Премина през Португалия, Швейцария, Шотландия, Израел, Канада, САЩ и къде ли още не. Обикновено прекарвам няколко месеца във всяка една страна и продължавам да пътувам. Имам изпълнения във всяка една от държавите, които посещавам и превръщам концертите си в един вид „Туристически гид“ за музика и езици от различни страни, култури и течения. Стремя се да го пресъздам акустично, така свирим и с новата ми банда, която е ситуирана в Португалия. Общият ни Ladino & Fado проект се нарича “Al’Fado”.
А на кое животно би оприличил музиката си?
Чудя се дали не е делфин, който елегантно пренася тиха мъдрост и едновременно с това е енергичен и страстен, или е птица номад, която се рее свободно от място на място, носейки спомени от различни култури и страни… Може би, делфин номад?
Прелитал ли е делфинът номад през България и преди? Тук живеят много евреи, как би ги зарибил да присъстват на концерта ти в София?
За първи път съм тук. По принцип изграждам връзки чрез еврейските общности и Израелските посолства, надявайки се те да разпространят информация за изявите ми. Концертите, които изнасям, са за всички – португалски и испаноговорящи общности, любители на акустичната музика, наистина за всички. Свързвам се с всякакви хора, независимо от социалния им статус, националност, години и т.н.
В събитието във FB, казваш, че трябва да очакваме изненади. 🙂 Какво те изненадва, лично теб, напоследък?
Миналата седмица имах свободен ден и от София отидох до Пловдив. Знам много малко за България и бях приятно изненадан да открия красотата и очарованието на Пловдив, град, за който дори не бях чувал. Надявам се да бъда приятно изненадан пак, и пак, изследвайки такива магични места по време на престоя ми в България, преоткривайки местната култура, бита на хората, пейзажите, кухнята…
Със сигурност ще останеш изненадан. 🙂 Твоите песни съчетават музикални мотиви от Бразилия, Португалия, Израел… Какво общо имат тези различни култури и как се допълват?
Често ми казват, че моите музикални предпочитания са винаги тъжни, болезнени, меланхолични. Затова не се учудвам, че усещам дълбоко португалското фадо, което винаги се свързва с трудности, несправедлива съдба и разбити сърца. Същото чувствам и към по-интровертния традиционен бразилки стил “Choro”, който наричат „тъжната сестра“ на самбата. Мисля, че въздействието на тези стилове, от тъжната страна на емоционалната палитра, представят живота различно, дават задълбочена перспектива, която остава за по-дълго в съзнанието.
Освен към тъжните звуци, имам страст към езиците. Чувствам, че и португалският (и европейският, и бразилският), и ладиното (Judeo Sefaradi), и родният иврит представят уникално съчетание от звуци, които сами по себе си са музика за моите уши. Обичам начина, по който устата ми ги опитва; начина, по който ги завърта езикът и устата ми. Самият език може да е музика…
Преди близо 2 години успях да чуя на живо Idan Raichel, който препоръча в интервю за DJambore.com, няколко съвременни артисти от Израел – David Grossman, Naomi Shemer… Кои би препоръчал ти?
Израел гъмжи от талантливи музиканти и не само… Веднага бих препоръчал основоположници на израелската музика: Yoni Rechter, Danny Sanderson, Shlomo Gronich, Shalom Hanoch, Yehudit Ravitz; велики композитори: Imanuel Zamir, Sasha Argov, Moshe Vilenski, Mordechai Zeira; писатели и певци: Ahuva Ozeri, Moni Amarilio, Avihu Medina; невероятни съвременни изпълнители: Rita, Sarit Hadad, Beri Saharof… О, толкова са много! Да не забравя да спомена младите таланти Mor Karbasi, Gulaza, Yishai Ribo, Mark Eliyahu, Shira Kerner, Nasrin Kadri… OMG, не мога да спра, списъкът е безкраен…
Да, някои дори съм имала късмета да чуя на живо тук, в София… Няма да ти задавам политически въпроси, но сподели, в какво се изразява личната ти свобода? За какво разказваш в песните си?
Музиката ми е за хората и техните истории, това й е „политическото“. 🙂 Но тя е от хората за хората. Създадена да ги докосне. С думи, със звук. Да въздейства. Говоренето на политически теми не ми е присърце, не ми се отдава грам. Талантът ми е в поезията, музиката, звука. Вярвам, че ако наистина ти пука за нещо, трябва да се поровиш в същността му. Да го видиш на живо, да го чуеш, да го усетиш сам за себе си. Само тогава, може би, имаш право да си създадеш лично мнение, вместо да копираш това на останалите, които имат съвсем различни цели и интереси. Когато дойдете на мой концерт и се включите в него, независимо дали разбирате за какво се пее или не, вашите уши, очи, нос и сърце ще усетят въздействието на музиката по-интимно, отколкото разума ви, който знае значението на текста.
🙂 Мерси, ще подушим красивата ти музика в Чайната на 26 май!
photo credits: Paulo Martinho and Karoline Kronsteiner
Ó gente da minha terra (traditional Fado by Amalia Rodriguez), recorded at NONA studios, Jerusalem – Israel:
- Total: 0
